Честит рожден ден на Мечо Пух!

Мечо Пух стана на 90 години.

Най-известното мече на планетата е сътворено от Алън Милн.

Той не е само автор на детски книжки, но и философ. Може би затова често родителите са по-запалени по Пуховите мъдрости от децата.

35957475_303

Трябва да можеш много неща, за да създадеш истински любима класика.

35954484_303

„Мечо Пух“ е публикувана на 14 октомври 1926 година. Вдъхновена е от сина на писателя, който обичал с часове да седи пред клетката на мечките в зоопарка.

mecho-puh

Истинският Кристофър Робин и неговото мече.

Истинско вдъхновение, за усмихнат ден. Колекция любими цитати от „Мечо Пух“

„Няма нищо по-хубаво от това денят ти да започне с щастлив край.“

„Нещата, които ме правят различен, са нещата, които ме правят такъв, какъвто съм.“

„Реките знаят, че няма за къде да се бърза. Все някой ден ще стигнем там, където искаме да бъдем.“

„- Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо. Пух помисли, помисли и каза: – Така имат възможност да станат по-добри!“

„По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например:“Какво ще кажеш да хапнем?..“

„Ден без приятел до теб е като гърне без капчица мед на дъното.“

„Прасчо: – Знаеш ли, Пух. Мислех си… – Това е добър навик, Прасчо! – прекъсва го Мечо Пух.“

„Може да ме забележат, а може и да не ме забележат – с пчелите никога не се знае.“

„Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.“

„Понякога седя и си мисля…, а понякога просто си седя.“

„С каквито се събереш – с такива се събираш.“

„Колкото повече, толкова повече!“

„Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.“

„При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав.“

„Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!“

„Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.“

„Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.“

„- Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо. – Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.“

„Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!“

„Мисля, че сънуваме, за да не се налага да сме далеч един от друг дълго. Ако сме постоянно в сънищата си, можем да бъдем заедно през цялото време.“

„- Пух? – каза Прасчо. – Да! – отговори Пух. – Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…“

” – Прасчо пита Мечо Пух:
– Пух, какво е любовта?
– Това, което означава всичко за теб – отговори Пух.
– А до края ли продължава? – попита Прасчо.
– Не – отвърна Пух, – продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
– И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо.
– Не Прасчо, пак не разбра – ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!”

„ – Как се пише любов? – попита Прасчо.
– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.”

„Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!”

„Какъв късметлия съм щом имам нещо, което прави сбогуването толкова трудно.”

„Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!”

„Когато не знаеш къде отиваш винаги отиваш другаде.”

„- Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.
– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.”

„Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.”

„Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.”

„При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.”

„Не подценявай ценността на Нищо-правенето – на това просто да си вървиш, да слушаш всички онези неща, които не можеш да чуеш, и да не се тревожиш.”

„- Кой ден сме? – Попита Пух..
-Сега е ДНЕС!! – oтговори Прасчо!
-Любимият ми ден!!! – Каза Пух…”

„Ако някой ден се случи така, че не може да ме виждаш повече, ме сложи на топло в Сърцето си. Аз ще остана там завинаги..!”

„Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!”

„Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!”

„Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.”

„Колкото повече, толкова повече!”

„С каквито се събереш – с такива се събираш.”

„Понякога седя и си мисля…, а понякога просто си седя.”
„ – Знаеш ли, Пух. Мислех си…
– Това е добър навик, Прасчо! – прекъсва го Мечо Пух.”

„Какво трябва да… трябва?”

„По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например „Какво ще кажеш да хапнем”?…”

„Зайо е много умен, сигурно затова нищо не разбира.”

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s