Той и Тя по време на пандемия

Когато мечтата се превръща в проклятие

Ако си позволим по-творчески прочит на изолацията – тя е отговор на мечтата на много хора да имат повече време на себе си и близките си. Колко ли хора са започнали годината с решението да имат повече време за общуване и почивка и колко ли хора в момента не го оползотворяват добре…

За много семейства  кризата с вируса се превръща в криза на личността и криза на отношенията. Конфликтите и домашното насилие силно ескалират. Неправителствени организации от цял свят алармират за ръст на домашното насилие, наскоро дори ООН взе отношение по въпроса. Но дори проблемът „насилие”  да не съществува в двойката – хармоничните отношения са в риск.

Защо се случва така?

Основни виновници са нарушените ни граници и  тревожността за бъдещето.  Не сме взели сами решението да бъдем затворници. Никой не може да ни каже на колко сме осъдени и още по-малко може да ни обясни заради какво прегрешение сме наказани. Ситуацията е ужасно несправедлива и виновникът е безкрайно неясен. Всеки сам избира дали да обвини вируса,  правителството,  Китай или Бог,  но защото никой от изброените не са под ръка – пренася недоволството си над близките. И го пренася както може – понякога с агресия, понякога с пасивна агресия.

Може ли да не се случи?

Може – много семейства и дойки устояват и си живеят щастливо и в условията на глобална криза. Но се налага всички да държим в ума си идеята, че може да се случи. И все пак – настоящата криза няма да вкара нови проблеми в двойката – само ще засили интензитета им. Това което ви е дразнило в човека до вас само вечер и през уикендите – вече ви дразни по цял ден.

Какво все пак може да се направи

Да започнем с превенцията

Новата ситуация изисква нови правила – планирано и съзнателно обсъдете всичко,  което трябва да бъде обсъдено: домашните задължения; финансите; отговорността за децата; нуждата от лично време; нуждата от работно пространство; сексът… списъкът е неизчерпателен. Най-добре направете свой.

Обсъждайте потребности, а не мнения

„Изобщо не ти пука за мен” звучи по един начин  –  „Искам да гледам някоя приятна комедия, защото съм изнервена и апокалиптичният екшън филм ще ме изнерви още повече” – звучи по друг.  

И други такива. Изберете между:

„Ти си безотговорен родител” или „Имам нужда да остана за малко с мислите си, моля да наглеждаш децата”

„Само ти слугувам” или „Може ли ти да приготвиш вечерята, искам да присъствам на един онлайн курс”

„Пречиш ми, махни се” или „Трябва ми половин час спокойствие, за да завърша тази задача”

Свалете емоционалният градус

Невидимата заплаха отваря стари рани и теми. Често когато реагираме на актуалната ситуация, реагираме през минал болезнен опит. Ако  в личната ви история има неприятни събития – то вероятно обострената ви в тази ситуация тревожност, механично го пренася в настоящето. Но далеч не е задължително развоя на събитията да е катастрофичен като очакванията ви. Хората рядко са в състояние да четат мисли – просто споделете опасенията и страховете си колкото можете по-спокойно.

Отворете „черната кутия”

Всеки самолет има „Черна кутия”, в случай на инцидент,  тя е тази, която пази информацията за случилото се. Пазете такава кутия в главата си – помислете как реагирате в конфликтни ситуации и какво ви провокира.  Разбира се – опознаването на собствените „спусъци” не е лесна работа и изисква честност и последователност. Опитен терапевт може да ви съдейства с успех в това изследване.

Завинаги и винаги

Старо клише разказва, че на китайски „криза” и „възможност” се изписват по еднакъв начин. Авторът на тази статия не знае китайски и не може да гарантира, че това е вярно. Но все пак е хубаво. Кризата просто засилва проблемите в отношенията. Но това ни подтиква към вземането на решения. Какви – решавате вие. Понякога е по-добре да се примирите със загубената идилия на актуалните отношения, отколкото да се примирите с много, много загубено време във връзка, в която не сте автентични и щастливи.

Хубавото на отношенията в двойката е, че те са дело на двама човека. Лошото е, че са дело на двама.

Работа от вкъщи – как да върви с лекота

Нова ситуация нови предизвикателства. Докато в първите две седмици на извънредното положение много хора бяха по-скоро щастливи, през вторите,  при значителна част от хората започна да се забелязва умора , напрежение,  инертност,  дори депресивни симптоми.

Тези няколко съвета може да са ви от полза да влезете отново „в ритъм”

Не пропускайте сутрешните ритуали

Дори да сте доволни,  че не ви се налага да ставате рано и да използвате градски транспорт в ЧАС ПИК, мозъкът ви превклчва трудно. Той е любител на ритуалите – те му помагат бързо да се ориентира в случващото се. Промените го объркват.  Добра идея е да спазвате поне част от сутрешните ритуали. Ще забележите, че така по-лесно ще се концентрирате. Може би е време отново да сложите грим,  защо не и високи токове…

Мястото, мястото е важно

Много хора, по различни причини,  имат обособено работно кътче в домовете си. Други – не. Предложението е – сега е моментът да разместите мебелите. Направете си работен кът. Не се поддавайте на изкушението да работите полегнали на дивана или свити в неудобна поза. От време на време подобни промени могат да стимулират креативността ви,  но на дневна база – ще ви попречат да бъдете достатъчно концентрирани и ефективни.

График,  рамки,  правила

В различните семейства е различно. При някои новите правила могат да предизвикат конфликти и напрежение. Но, неналагането на график,  рамки,  правила може да ви изтощи повече от усилията по налагането им. Може да ги въведете през игра или през шега. Може дори да си позволите да се заклчите и да сложите предупредителна бележка на вратата. Разбира се – бъдете добри, отбележете кога ще ползвате почивка. Ако сте майка винаги може да се наложи да намерите изгубено домашно или да потушите конфликт – отвоювайте си, обаче правото да го направите в планираната от вас почивка.

Списък със задачи

Направете списъка сутринта.  Ако приключите задачите по-рано – браво на вас. Приключете деня по-рано. Бъдете честни – „Мисля за…” не е адекватна точка в плана. Нека задачите бъдат ясни и конкретни. „Разпращане на 3 оферти” е ясна и измерима задача.  

Планирайте почивки

Приблизително на 40 минути – точно толкова можем да прекараме, без да се разсейваме от задачата. За удобство можете дори да си включите таймер. Между сегментите, направете почивки за 10 минути. Бъдете умни – най-лесно е де прекарате почивката си във Фейсбук. Но,  дали е най-умно?

Общувайте с колеги

Обсъждайте  новини, мнения, впечатления,  искайте съвет. Планирайте ежедневна онлайн среща. Това ще ви помогне да се чувствате свързани и ще помогне на работата да не изостава.

Успех

Корона дневници 2020


Работа от вкъщи или за хубавото на лошото.
1. Не ползвам гАдски транспорт.
2. Мога за почивка да пусна пералня.
3. Готвя по-добре от всички възможни места за хранене около офиса.
4. Мога да си работя с хидратираща маска на лицето. Когато всичко това свърши, ще съм се разкрасила и подмладила неузнаваемо. Колегите ми са добри и приемащи хора, но да стоя с маска в офиса би им дошло…
5. Утре мисля да си боядисам косата в някоя почивка.
6. Общувам повече с дъщеря си. Ако държите на конспиративните теории, че корона вируса е съзнателно и злобно дело на някого – търсете майки на абитуриенти, които планират да учат надалече.
7. Забелязвам, че емоционалното хранене от първите дни отшумява и менюто става по-балансирано. Все пак, планирам днес да вечеряме гофрети.
8. Правя упражнения всеки ден под надзора на строга тийнейджърка. Обаче и заедно с нея, водим го „приятно време за общуване“.
9. Днес случайно срещнах любимата съседка Цветка и тя разреши да се включа в отряда по ежедневното дезинфекциране на входа.
10. Стига толкова. Сега вие се похвалете за хубавото на лошото.

Да помогнем на децата да преодолеят страха в кризата

От години много харесвам стила на Момичетата от града. Щастлива съм че вече има мои думи в този блог.

Гушкайте повече децата си,

за да им помогнете да преодолеят страха си

„Сегашната ситуация е особено трудна за децата“. Това ни казва Мила Цалова – магистър по философия и психодрама консултант. Специализирала в методите „Философия с деца“ и „Психодрама с деца“, „колекционира“ методи, стимулиращи спонтанността, креативността и развитието на емоционална интелигентност. Води обучения и групи за подкрепа.

Как да обясним на децата причините за рязката промяна в живота им, наложените ограничения, прекъснатата връзка с приятелския кръг, невъзможността да практикуват любимите си занимания. Мила Цалова ни дава 5 прости стъпки, с които да им помогнем да преодолеят тревогата и безпокойството.

Научете се да разпознавате безпокойството

Децата разпознават и назовават чувствата си по-трудно от възрастните. За да помогнат на децата, възрастните трябва по-често да ги питат за страховете и притесненията им и едновременно с това да следят реакциите на децата. Гризане на нокти, коса, химикалка, потропване, засилена реакция на разочарование са важни симптоми, които говорят за повишено ниво на стрес.

Предложете помощ

Стресираните родители инстинктивно реагират агресивно на реакциите на страх от децата. Добре е по-внимателно да наблюдавате себе си и да се въздържате от остри реакции на действия на децата, които ви изнервят. Така само ще засилите страховете им. Кажете и покажете на децата, че сте на разположение. Гушкайте и говорете повече. Имайте предвид, че в тази ситуация децата ви може да се държат като по-малки от възрастта си. Не им се сърдете. Когато се успокоят, ще „пораснат” отново.

Направете план

Рамки, график, план за деня. Може би на първо четене ви се струва трудно, но истината е, че това ще облекчи ежедневието ви и страховете на децата. Рамките и границите дават спокойствие и сигурност и усещането, че времето минава и минава по смислен начин. Намерете забавни начини да ги въведете – нарисувайте ги с детето или ги заложете в някое електронно устройство, което ще дава знак, когато е време за нещо следващо от дневния ви ритъм.

„Спокойствие и само спокойствие”

Напишете си на огледалото този ценен съвет на Карлсон. Нека ви напомня, че децата ви са вашето огледало. Колкото по-спокойни и структурирани сте вие, толкова по-спокойни и структурирани ще бъдат те. Намерете своите начини за отпускане в дома. Отново може да направите списък и да ги повтаряте или да ги редувате всеки ден.

Потърсете помощ

Ако усетите, че имате нужда да поговорите с някого, внимателно помислете с кого. Отдалечете са от токсичните хора в живота си – тези които „крадат” енергията ви, като непрестанно критикуват, оплакват се или манипулират. В момента много добри психолози и психиатри предоставят безплатни консултации онлайн или по телефон и с лекота може да намерите контактите им онлайн.

Щастливи заедно по време на пандемия?

Как да бъдем щастливи заедно по време на пандемия?
В условията на пандемия 2020 все повече работодатели осигуряват на служителите си възможност да работят от вкъщи, децата се обучават онлайн и това създава допълнително напрежение в домовете.
Специалистите предупреждават, че продължителната изолация в дома може да засили конфликтите в семейството и проявите на домашно насилие.
Предлагаме ви няколко идеи, с които може да свалите напрежението:
Приемете случващото се като шанс, не като наказание – семейството има повече време за общуване, хранене, гледане на филми, игра.
Осигурете работно пространство на всички от 8 до 5 или според работния и учебен график на членовете на семейството. Договорете правила кога и как всеки може да бъде прекъсван – график, бележки на вратата и други. Ако се налага членове на семейството да делят една стая, може да помислите за своеобразни граници – паравани или работа със слушалки.
Дори домакините които обичат да готвят, ще се изтощят, ако трябва да приготвят храна 4 пъти дневно. Въведете график – кой кога и какво ще готви, сервира и отсервира и не забравяйте да включите миенето на чинии и чистенето. Превърнете подписването на графика в официален договор – нека всички да го подпишат.
Осигурете лично пространство – договорете оптимално време и график за изолиране – може да е в банята, на терасата или просто в отделна стая – всеки има нужда да чуе мислите си. Преди напрежението да е ескалирало, договорете знаци за това, че сте уморени един от друг и имате нужда да се изолирате.
Времето в изолация може да наистина да натежи – създайте свои или семейни проекти, които да ви дават усещането че времето минава. Например: посейте семена и наблюдавайте как растат, направете кулинарен блог, снимайте макро фотография и др.
Поддържайте връзка с приятели – изолирайте сте физически, но не и емоционално. Направете си онлайн среща на чаша вино, договорете се да гледате един и същи филм и после го обсъдете и др.
Ако ви хрумнат още идеи – споделете ни ги.

Материалът е писан от мен и е публикуван на фейсбук страницата на Институт по социални дейности и практики. Последвайте я за да получавате интересна информация.

Първите 10 години

Лети, лети времето. И често забравям да видя сезоните, но винаги имам идеи и цели в главата си. И добре, че Уърдпрес е по-добър администратор от мен, за да знам, че блога е станал на 10 години. Забавното е, че миналата година 9 ми се струваха по-сериозна възраст.

Но, мълчи сърце! Честит рожден ден на блога. Да му пожелая да не изпада в астрологични дупки, с успех да си смени премяната – работя върху това и да си намери темите, с които да е полезен. И по това работя 🙂

Честит празник, мило Другарче! И благодаря!

Уважавайте чувствата на децата

И внимавайте какво им внушавате с поведението си

Ако възрастните не обръщат достатъчно внимание на чувствата и нуждите на децата, те несъзнателно излъчват сигнали, които до голяма степен определят самочувствието и държанието на детето в зряла възраст.

Често дълбоко втълпените детски нагласи не ни позволяват да се държим по начин, който е полезен за нас. Влюбваме се, създаваме отношения, но не успяваме да бъдем щастливи в тези отношения. Често са необходими дълги часове работа в терапевтична среда, за да осъзнаем какво не е наред и да си позволим да бъдем автентични и щастливи хора.

Психолозите съветват – открийте нагласите, които са възникнали поради липсата на внимание и правилно отношение от страна на родителите и не им позволявайте да ви пречат! И не повтаряйте тези грешки със своите деца!

Ето някои от тези нагласи:

  • Лошо е да бъдеш твърде весел или твърде тъжен.

Децата изпитват силни чувства. Понякога добри, понякога лоши. Децата обичат да показват своите чувства. Би било добре възрастните да си дадат труда да ги научат от къде произтичат тези чувства и как да ги регулират. Но това е дълъг процес и изисква постоянство, ето защо, за свое удобство възрастните ги научават, че проявата на чувства, е проява на лошо възпитание. Резултатът – в зряла възраст много хора не си дават сметка какво се случва в главата и сърцето им.

  • Да проявяваш чувства, означава да проявиш слабост.

Децата са непосредствени и искрени в своите реакции. С лекота показват гняв, обида и радост. И е чудесно любящите родители да ги утешат, за да се научат постепенно да се справят сами. Но много родители избират да учат децата си, че, че чувствата са слабост. Резултатът – много хора не са способни да изразяват чувствата си. От което не следва, че не изпитват такива. Просто ги потулват и това носи дълготрайни лоши последици за живота и здравето им.

  • Моите нужди и желания нямат значение.

Децата имат желания и нужди. За свое удобство или поради натовареност, родителите избягват да ги питат за тях. Когато родителите не питат детето какво иска или какво изпитва – те го научават на нещо пагубно – че неговите чувства и желания нямат значение. В зряла възраст такива хора са склонни да влизат в лични и работни отношения, които ги ощетяват и им пречат.

  • Няма смисъл да се говори за проблемите.

Децата имат много проблеми. И имат нужда да им бъде дадено пространство да ги споделят. Но, забързаните родители твърде често не осигуряват това пространство. Понякога, дори когато детето каже, че има проблем, бързо го „замитат” или отхвърлят като маловажен. Резултатът – в зряла възраст много хора дори не са способни да формулират ясно проблема, който имат. Още по-неспособни са да го комуникират и разрешат по полезен начин.

  • Само слабите плачат.

Всички плачат. Плачът е естествен начин да изразим емоции. Имаме право да изразим емоции и да получим утеха. Уви, много родители се плашат от сълзите или не знаят как да помогнат на детето, или просто не искат да си направят труда да помогнат. В зряла възраст резултатът е депресия и здравословни проблеми, с които тялото реагира на задържането на чувствата.

  • Хората осъждат прояви на чувства.

Ако детето е било наказано за проявяване на чувства от родителите, то пренася в зряла възраст тази нагласа: „Трябва да скрия емоциите си, иначе ще има санкции. Чувствата ми ще бъдат използвани срещу мен.“

  • Гневът е лоша емоция и трябва да се избягва.

Децата се ядосват. Децата изразяват гнева си. Децата имат нужда да бъдат научени какво е гнева, в резултат на какво се появява и как може да бъде изразяван и контролиран. Ако родителите наказват или подменят гнева на детето то научава: „Ще бъда наказан, ако демонстрирам гнева си. Не трябва да го правя!” Но, ако гневът бъде подтиснат човек може да развие психосоматични симптоми или да го насочи към себе си.

  • Не мога да разчитам на другите.

Децата попадат в ситуации, в които се нуждаят от помощ. Ако родителите не са достъпни, отказват молбите за помощ или ги подменят, децата научават урока: ”На никого не му пука за мен.” Постепенно се превръщат във възрастни, които не смеят да поискат помощ. Светът им изглежда враждебен и студен. И реагират на хората около себе си враждебно и студено.

  • Никой не се интересува от това, което казвам.

Децата обичат да говорят. Да разказват, да съчиняват, обичат да философстват и да ни обясняват света – това им помага да го разбират и да разбират себе си в него. Уморените или неглижиращи родители показват досада или направо издават заповед „Млъкни!”. Децата престават да бърборят, но заедно с това е прерязана креативността и способността да създават.

  • Сам съм на този свят.

Децата имат нужда да усещат безусловна подкрепа. Дори когато сгрешат, дори когато се провалят, те трябва да чуват и усещат любовта на родителите си. Прекалено амбициозните  и безразличните родители правят една и съща грешка – внушават на децата, че са ценни заради успехите си или заради послушанието си, или заради…  А децата са ценни въпреки и, за да израснат като пълноценни и щастливи възрастни.

Три комплимента на ден

За да се чувствате щастливи и пълни с енергия – правете комплименти. Идеята не е нова, но е колкото проста, толкова и работеща.

За новите в занаята – поставете си за цел да направите комплимент на трима човека на ден поне за три дни. После за три пъти по три. После…

Не, не става въпрос да мамите и манипулирате, нито да се престаравате в завъртени изказвания. Просто започнете да забелязвате хубавото. Бъдете искрени! Поставете си за цел да видите нещо хубаво в някого и му го кажете.

По-голямата и трудна задача за напреднали – нека поне един от хората, на които ще направите комплимент да е от семейството ви. Често сме най-критични към най-близките. Опитваме се да ги структурираме и дисциплинираме. И колкото повече опитваме, толкова повече не успяваме.

Спрете и похвалете!

Ще установите, че е заразително – колкото повече похвали раздавате, толкова повече получавате. Атмосферата около вас ес променя, раменете ви се изправят, усмивката разцъфтява…

Идеята е взета от : https://balabolka.net

Много си хубава днес!

V Национална конференция: „Диалози на психодрамата „тук и сега“

Сред множеството професионални общности, които обитавам, психодраматичната заема особено място. МЕТОДЪТ – научно прецизен и магически ефективен, винаги ми връща усещането за автентичност и смисъл.

И след два пропуснати поради ангажименти фестивала, и след новината, че Психодрама фестивал 2020 няма да има, реших максимално отблизо да преживея 5-тата национална конференция.

Та, моля, дойдете! Че винаги е хубаво да се завърнеш там, където принадлежиш!
В линка може да видите програмата и условията за участие.
И тези, за които това ще е първа среща, са също горещо поканени.
Програма V Национална конференция

За тълпите и хората

Тези дни много си мисля за Гюстав Льобон и „Психология на тълпите“.
За формирането и силата на тълпата, груповата безотговорност, податливостта на внушение, преувелечеността на чувствата, разрушителната сила, лесното заразяване… За силата, която дава принадлеженето и способността на тълпата да се самоподдържа, но и за това, че тълпите са осъдени на неустойчивост.
И си мислех, че въпреки, че посвещава книгата си на заплахата от тълпите, Льобон им признава способността да правят добро.
И си играех с идеята, колко подобни и колко различни са онлайн тълпите.
Не стигнах далече, нищо, че примери валят.
Но се чудех коя е антитезата на тълпата, едва ли е „добрата тълпа“, много по-вероятно е да е „личността“.