Когато мечтата се превръща в проклятие
Ако си позволим по-творчески прочит на изолацията – тя е отговор на мечтата на много хора да имат повече време на себе си и близките си. Колко ли хора са започнали годината с решението да имат повече време за общуване и почивка и колко ли хора в момента не го оползотворяват добре…
За много семейства кризата с вируса се превръща в криза на личността и криза на отношенията. Конфликтите и домашното насилие силно ескалират. Неправителствени организации от цял свят алармират за ръст на домашното насилие, наскоро дори ООН взе отношение по въпроса. Но дори проблемът „насилие” да не съществува в двойката – хармоничните отношения са в риск.
Защо се случва така?
Основни виновници са нарушените ни граници и тревожността за бъдещето. Не сме взели сами решението да бъдем затворници. Никой не може да ни каже на колко сме осъдени и още по-малко може да ни обясни заради какво прегрешение сме наказани. Ситуацията е ужасно несправедлива и виновникът е безкрайно неясен. Всеки сам избира дали да обвини вируса, правителството, Китай или Бог, но защото никой от изброените не са под ръка – пренася недоволството си над близките. И го пренася както може – понякога с агресия, понякога с пасивна агресия.
Може ли да не се случи?
Може – много семейства и дойки устояват и си живеят щастливо и в условията на глобална криза. Но се налага всички да държим в ума си идеята, че може да се случи. И все пак – настоящата криза няма да вкара нови проблеми в двойката – само ще засили интензитета им. Това което ви е дразнило в човека до вас само вечер и през уикендите – вече ви дразни по цял ден.
Какво все пак може да се направи
Да започнем с превенцията
Новата ситуация изисква нови правила – планирано и съзнателно обсъдете всичко, което трябва да бъде обсъдено: домашните задължения; финансите; отговорността за децата; нуждата от лично време; нуждата от работно пространство; сексът… списъкът е неизчерпателен. Най-добре направете свой.
Обсъждайте потребности, а не мнения
„Изобщо не ти пука за мен” звучи по един начин – „Искам да гледам някоя приятна комедия, защото съм изнервена и апокалиптичният екшън филм ще ме изнерви още повече” – звучи по друг.
И други такива. Изберете между:
„Ти си безотговорен родител” или „Имам нужда да остана за малко с мислите си, моля да наглеждаш децата”
„Само ти слугувам” или „Може ли ти да приготвиш вечерята, искам да присъствам на един онлайн курс”
„Пречиш ми, махни се” или „Трябва ми половин час спокойствие, за да завърша тази задача”
Свалете емоционалният градус
Невидимата заплаха отваря стари рани и теми. Често когато реагираме на актуалната ситуация, реагираме през минал болезнен опит. Ако в личната ви история има неприятни събития – то вероятно обострената ви в тази ситуация тревожност, механично го пренася в настоящето. Но далеч не е задължително развоя на събитията да е катастрофичен като очакванията ви. Хората рядко са в състояние да четат мисли – просто споделете опасенията и страховете си колкото можете по-спокойно.
Отворете „черната кутия”
Всеки самолет има „Черна кутия”, в случай на инцидент, тя е тази, която пази информацията за случилото се. Пазете такава кутия в главата си – помислете как реагирате в конфликтни ситуации и какво ви провокира. Разбира се – опознаването на собствените „спусъци” не е лесна работа и изисква честност и последователност. Опитен терапевт може да ви съдейства с успех в това изследване.
Завинаги и винаги
Старо клише разказва, че на китайски „криза” и „възможност” се изписват по еднакъв начин. Авторът на тази статия не знае китайски и не може да гарантира, че това е вярно. Но все пак е хубаво. Кризата просто засилва проблемите в отношенията. Но това ни подтиква към вземането на решения. Какви – решавате вие. Понякога е по-добре да се примирите със загубената идилия на актуалните отношения, отколкото да се примирите с много, много загубено време във връзка, в която не сте автентични и щастливи.
Хубавото на отношенията в двойката е, че те са дело на двама човека. Лошото е, че са дело на двама.
