Лети, лети времето. И носи внезапно напомняне, че блогът, този блог, съществува от 14 години.
Би трябвало да е в разгара на пубертета. Всеки път около неговия празник си обещавам да му отделям повече време и всеки път не сдържам обещанието си. Но добрите приятели са за това – да не се сърдят, когато нямаме време за тях.
Честит празник, мило другарче, благодаря, че пазиш спомените ми за толкова много приключения!
Спонтанност и креативност 