Първият учебен ден по правило не е учебен. Той е тържествен. Тържествено се подаряват букети на класните и тържествено се обстрелват „зайците” с моркови. После тържествено се хапва сандвич със съучениците в някоя омразна верига за бързо хранене.
Вечерта тържествено се съобщават на родителите първите суми „за утре” от дълъг списък, който ще пише в следващите една-две седмици. Навива се будилник и се заспива с една идея по-рано от днес. Щом първият учебен ден мине, спокойно може да се зачака Коледа.
Родител съм. Първият учебен ден винаги ми носи смесени чувства. Днес прегледът на печата ме сблъска с няколко неоптимистични анализа за българското образование в момента и още по-неоптимистичното му бъдеще. Родител съм. Бих искала училището да ми помага повече в това да отгледам детето си, като достойно, етично и мислещо същество. Родител съм. Не е лошо и аз да помогна на училището в това да отглежда мислещи, етични и достойни ученици.
