Невидими, по-невидими, най-невидими

Статията е публикувана в списание „Обектив“. Препубликувам я защото не мога да забравя този спектакъл. Излизайки от него за дълго проблематизирах темата „проблеми“. Осъзнах, че лично аз нямам такива. Продължавам да си давам сметка колко кораво животно е човекът и колко истинска може да бъде жаждата за живот. Бих искала повече хора видят „Невидимите“. Чакам с нетърпение следващите проекти.

Да видиш невидимите

На 21 юни в „Червена зала” на „Червената къща” беше премиерата на един впечатляващ спактакъл. Студио за документален театър „Вокс Попули” представи: „Невидими №1”. Режисьор е Неда Соколовска, сценографията е на Деница Аргиропулос, хореографията на Garage Collective, участваха актьорите на Юлиян Боянов, Йонко Димитров, Надя Цончева, Деница Петкова и Диана Енчева, изключително запомнящо се беше участието на Велислав Велчев – млад мъж загубил краката си след трагичен инцидент преди няколко години.

„Невидими” №1 е първо представление от тематичната поредица „Невидими”, която изследва маргинални, малцинствени и пренебрегнати обществени групи и техните проблеми. Още по-точно – това е документален театър основан на истински човешки истории. Всеки от претворените в спектакъла образи има реален прототип.

Този тип спектакли имат кратък живот, играят не повече от 10 представления. Основната идея е да се създаде атмосфера на разбиране и съпричастност към хората, чиито проблеми са разказани. Темата „движение”, неговото ограничение и преодоляването му е основна за спектакъла.

Създаването на всеки от спектаклите започва с търсене и откриване на хора свързани с темата. Темата на „Невидими” 1 са хората с двигателни увреждания. В интервютата с реалните хора и в създаването на окончателния вид на спектакъла участва всеки член от екипа. Няма предварително написан, раздаден и научен наизуст сценарий. Разчита се на разбирането и чувстването на всеки един от екипа.

Сценографията е изключително интересна. Играе се на сцена, почти лишена от декори. Но, всеки от поставените в пространството елементи е издържан и изключително силен в присъствието си. Малка тайна – на сцената има включен телевизор. Телевизор, по който върви ефирна телевизия и текат съвсем реалните и актуални за деня новини.

На този фон различните несвързани един с друг герои разказват живота си. Те не се познават и нямат досег един с друг, обединява ги единствено фактът, че имат общ проблем. И ги обединява фактът, че всеки ден преодоляват този проблем и себе си.

Спектакълът завършва изключително впечатляващо. Завършва с танц. Изумителното в този танц е, че единият от участниците е с два ампутирани крака. А, танцът не е символичен и е изключително красив.

Споделянето след представлението е важна и неотменна част от този тип представления. В нея са поканени да участват всички, които са се почувствали по някакъв начин докоснати от случващото се на сцената.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s