Стар виц

Ноември, десетти. Двадесет и две години от голямата промяна.

Мога да честитя зората на демокрацията или мога да говоря за „дворцовия преврат“.

Мога да приветствам началото на нежната българска революция или мога да твърдя, че – язък, твърде дълъг, нечестен и гнусен беше този преход.

Все ще съм права. Обаче искам да разкажа виц, днес се сетих за него. Старите политически вицове и старите вестници са любопитно нещо, никога не остаряват напълно, винаги има какво да ти кажат.

Годината е 1990, телефонът на Петър Младенов звъни. Той вдига и чува гласа на Тато:

– Пешо, експериментът свъръши! Давай списъците!

Та, днес се сетих за този виц. Почувствах се щастлива. Много щастлива от факта, че дъщеря ми няма да го разбере.  Нямам шанс да и обясня кривата си усмивка. Тя ще научи какво е това „тоталитарно общество“ от учебниците. Няма да е живяла в него. Няма да носи колективните травми и белези на родените по-рано. Да, днес е празник! Да ни е честит!

Advertisements

2 thoughts on “Стар виц

  1. тони каза:

    Здравей Мила, помня тези моменти от прехода, помня онова време и какво е да си млад инженер с 115 лв. заплата. Единствено приятелите ми и дългите разговори с тях ми даваха някаква надежда и поддържаха живота ми. Никакъв лъч надежда в „светлото бъдеще“, нямаш шанс да си купиш кола, абсурд да мислиш за собствено жилище и най-вече безсмислието на това което работиш – ние „откривахме колелото“. И когато видях „оставката“ на Тодор Живков по телевизията изобщо не повярвах. А после опиянението от митингите по площадите. Беше нещо невероятно! Пропускам прехода до тук, за да дойда в нашето време. Моите приятелки ги няма – едни от починаха от рак, други заминаха в Германия, в Америка. Сега имам кола, собствено жилище и пак безсмислена работа но нямам приятели. Мога да говоря свободно, мога да работя каквото си искам, мога да замина където си искам и това все пак беше блян, който е факт.

    • Mila каза:

      Любопитно е как личните ни истории се преплитат с историята на страната. Хубаво беше времето на митингите 🙂 хубаво ми е да си спомням за онази „невинна“ демокрация. Съжалявам за приятелките ти. Не разбирам разпространеното твърдение, че когато някой си тръгне от живота ти, мястото му неизбежно бива запълнено от друг. Аз пазя местата на хората, които ги няма и продължавам да ги обичам и продължава да ме боли, че не са до мен. Но, Вселената е безкрайна, възможностите различни хора да влизат в живота ни, също.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s