Да ви предложа чадър?

Ура за пешеходците!

Моята представа за пълноценен градски фитнес е отиването и прибирането от работа пеша. Отнема ми по около 40 минути в едната посока. Често те са най-приятните минути от деня ми. За разлика от колоезденето, изисква само удобни обувки. Слушалките в ушите са по желание. Днес в София вали. Това не ме спря, защото летният дъжд е едно от удоволствията в живота, от които не искам да се лишавам.

Та, ходя си аз под дъжда

И чувам зад гърба си глас:

– Как е душа? Добра ли е водата?

– О, прекрасен! – ухилвам се аз.

– Да ви предложа чадъра си, все пак?!

– Няма нужда, вече съм достатъчно мокра!

– Да ви предложа сапун, тогава?

– Нося си! – все по-широко се хиля аз.  Човекът се отказва и ми пожелава приятна вечер.

– Ще бъде! – заявявам убедено. И си давам сметка, че наистина ще бъде, защото, току що ми се е случило нещо, което май вече не се случва.  

 

„Женето не ставаше с кандърма, в ония мъжки времена”

Не, че са мъжки времената ни, все по унисекс стават (за да не използвам друга дума) просто любим цитат от българската литература. Май не знам и как става жененето сега. Но, свалките за които чувам и които ми се случват, в последно време, са почти изключително и само онлайн. Фейсбук, скайп и прочие месинджъри, сайтове за запознанства, онлайн игри от всякакъв вид и род, блогове 🙂 …

Не, че съм против… просто, хич бива ли да се затрие съвсем спонтанното или смелото, или щурото „на момента“?!

Този архаичен жив контакт

Каква прекрасна част от класиката: „Да ви предложа чадър”. Колко ли такива мили типични реплики сме загубили по пътя в последните години?!

Моля, който помни – да споделя!

И, скъпи неангажирани дами – бегом навън, докато не е спрял дъждът!

И да сте с нещо по-късичко!

Advertisements

5 thoughts on “Да ви предложа чадър?

  1. Явор каза:

    Хм, не знам дали това е класика или не, но резултатът е доста показателен за успеваемостта на подобни свалки и защо стават все по-рядко срещани…

    • Mila каза:

      Е, аз не откликнах по свои, при това, хубави причини. Но, се почувствах щастлива. А, надявам се и човекът, защото ми пролича, че оцених жеста му 🙂 Няма ощетени 🙂

      • Явор каза:

        Имам предвид по принцип, не за конкретния случай специално. А относно човека – отново по принцип – колкото и любезно да е едно отхвърляне, то пак си е отхвърляне.

  2. Mila каза:

    Е, то, каквото и да тръгне да прави човек, трябва да приеме, че може да не успее, но нищо страшно от това 🙂 просто ще опита пак…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s