Наскоро, разговор в компания на нефилософи ми даде повод троснато да заявя, че е идиотско да не се познава парадигмата на екзистенциалистите! И още по-идиотско да не се знае, че тя дава основите на съвременното светоусещане! Набързо се заех да събера на едно място няколко емблематични „парченца” екзистенциализъм. От двамата любими французи – Сартр и Камю. Набързо, понеже моите избори са направили, така, щото да не мога да си позволя дълго ровене или непрагматично философстване.
Но, ако ви се говори, нека поговорим:
…за човека, за другия, за битието, за избора, за свободата, за вечно дебнещото „безсмислие”, което други науки наричат „депресия”, за преодоляването на себе си и на света…
Жан Пол Сартр
Хусерл отново върна ужаса и очарованието в самите неща. На нас той възвърна света на художниците и пророците: тревожен, враждебен, опасен, но и с пристани на милосърдие и любов.
Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни.
Има дни, когато човекът вселява в мен ужас.
Аз винаги мога да избирам, но аз съм длъжен да знам, че даже в този случай, когато аз нищо не избирам, аз самият все така избирам.
Човекът е обречен на свобода.
Ад – това са Другите.
Нищо не се мени така често както миналото.
Човекът – това е бъдещето на човека.
Албер Камю
Но смазващите истини загиват, щом бъдат разпознати.
Когато земните образи са още ярък спомен, когато жаждата за щастие натежи прекалено, тъгата се надига в сърцето на човека
Невъзможно е да открием безсмислието, без да се изкушим да напишем ръководство за щастието.
Човек винаги намира отново своя товар.
Самата борба на порива към върховете е достатъчна, за да изпълни човешкото сърце. Трябва да си представяме Сизиф щастлив.
Това, което зная, което е сигурно, което не мога да отрека, което не мога да отхвърля, само то има значение.
Ако бях дърво между дърветата, котка между животните, животът би имал смисъл или по-скоро проблемът не би съществувал, защото аз щях да бъда част от този свят.
Ще умираме ли, или ще избягаме чрез скок, или ще построим отново здание от представи и форми по своята мярка? Или, напротив, ще поддържаме разкъсващия и чудесен облог на безсмислието?
На философите не станах мил,
но види бог дали съм съгрешил.
Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно.
Дори не знам защо съм се родил.
Омар Хаям
И аз така, Ако и да е леко изхвърляне.
Тя, философията, започва с учудването 🙂 като ти стане ясно, че нищо не ти е ясно, направо си се вкарал в нея 🙂 С Омар Хаям заедно 🙂 добра компания, браво, Методи 🙂