Парченца екзистенциализъм или… щастлив ли е Сизиф?

Наскоро, разговор в компания на нефилософи ми даде повод троснато да заявя, че е идиотско да не се познава парадигмата на екзистенциалистите!  И още по-идиотско да не се знае, че тя дава основите на съвременното светоусещане! Набързо се заех да събера на едно място няколко емблематични „парченца” екзистенциализъм. От двамата любими французи – Сартр и Камю. Набързо, понеже моите избори са направили, така, щото да не мога да си позволя дълго ровене или непрагматично философстване.

Но, ако ви се говори, нека поговорим:

…за човека, за другия, за битието, за избора, за свободата, за вечно дебнещото „безсмислие”, което други науки наричат „депресия”, за преодоляването на себе си и на света…

Жан Пол Сартр

Хусерл отново върна ужаса и очарованието в самите неща. На нас той възвърна света на художниците и пророците: тревожен, враждебен, опасен, но и с пристани на милосърдие и любов.

Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни.

Има дни, когато човекът вселява в мен ужас.

Аз винаги мога да избирам, но аз съм длъжен да знам, че даже в този случай, когато аз нищо не избирам, аз самият все така избирам.

Човекът е обречен на свобода.

Ад – това са Другите.

Нищо не се мени така често както миналото.

Човекът – това е бъдещето на човека.

Албер Камю

Но смазващите истини загиват, щом бъдат разпознати.

Когато земните образи са още ярък спомен, когато жаждата за щастие натежи прекалено, тъгата се надига в сърцето на човека

Невъзможно е да открием безсмислието, без да се изкушим да напишем ръководство за щастието.

Човек винаги намира отново своя товар.

Самата борба на порива към върховете е достатъчна, за да изпълни човешкото сърце. Трябва да си представяме Сизиф щастлив.

Това, което зная, което е сигурно, което не мога да отрека, което не мога да отхвърля, само то има значение.

Ако бях дърво между дърветата, котка между животните, животът би имал смисъл или по-скоро проблемът не би съществувал, защото аз щях да бъда част от този свят.

Ще умираме ли, или ще избягаме чрез скок, или ще построим отново здание от представи и форми по своята мярка? Или, напротив, ще поддържаме разкъсващия и чудесен облог на безсмислието?

2 Comments

  1. На философите не станах мил,
    но види бог дали съм съгрешил.
    Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно.
    Дори не знам защо съм се родил.

    Омар Хаям

    И аз така, Ако и да е леко изхвърляне.

    1. Тя, философията, започва с учудването 🙂 като ти стане ясно, че нищо не ти е ясно, направо си се вкарал в нея 🙂 С Омар Хаям заедно 🙂 добра компания, браво, Методи 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s