Колко непосилно трудно е да ти е леко на душата?

Имам само смътна идея, че такава личностна постройка съществува. Виждала съм я едва няколко пъти през живота си. Не знам как се постига. Но съм сигурна, че когато бъде постигната, е устойчива. Моите въпроси за лекотата… отговорите ще дам… когато ги открия 🙂

Междувременно сте поканени да споделите своите!

Възможна ли е лекотата?

Възможно ли е да дишаш с целите си гърди и това да ти харесва?

Възможно ли е да имаш усещането, че Вселената те слуша?

Възможно ли е да се чувстваш част от тази Вселена, без да искаш да си неин повелител?

Възможно ли е да не страдаш от безсъние?

Възможно ли е да събуждаш наспан?

Възможно ли е да нямаш търпение да отидеш на работа?

Възможно ли е да се усмихваш в градския трафик?

Възможно ли е да постигнеш това без да си освидетелстван?

Или без да си на нарочни медикаменти и субстанции?

Кога любовта към работата се превръща в настървение?

Винаги ли зад това настървение се крият неразрешени лични проблеми?

Има ли хора, които работят с лекота и удоволствие?

Къде е границата между градивната активност и невротичната свръхактивност?

Кога идеите започват да идват с лекота?

Кога не усещаш колко работа си свършил?

Къде е границата между спокойствието и примирението?

Кога умората престава да те занимава?

Кога спираш да се страхуваш от нея?

Кога си тръгва доброволно?

И при това, си тръгва, не за да се върне във вид на бърнаут, сърдечна криза или нервен срив?

9 Comments

  1. Хм…доста трудно…особено – когато си пораснал и мислещ човек. За себе си съм открила рецептата – чувствах се така когато бях достатъчно малка и влюбена – за да не ми пука за света или по-скоро – да не го мисля…съмнявам се , че днес, моето преждевременно пораснало дете би могло да го преживее…а много бих искала !Що се отнася до работата- работенето или случването дори и на нещо , което обичаш безкрайно, не е гаранция , че би те направило щастлив и дори да те направи – не би те уморило…Хм…май съм по понеделнишки отчаяна…ще пиша пак утре 😉

  2. Защо случването на исканото не би ме направило щастлива винаги? Защото да си Демиург не е лесно, а и , защото след всяка постигната цел идва нова…, а съм толкова уморена !
    Обичам те , Мила 🙂

  3. Аз имам един единствен отговор за първите шест въпроса: Костилково-там всичко това е възможно и само който е бил знае, че е така… Вярвам, че ще се съгласиш с мен…:о)

  4. Мдааа, днес съм в (почти) добро настроение, така че ще спестя (част от самоцелните) критики 🙂
    Пък и нещо не съм много креативен този следобед. 🙂

    „Възможно ли е да дишаш с целите си гърди и това да ти харесва?“
    Възможно е, но по-полезно е да дишаш с корема.

    „Възможно ли е да имаш усещането, че Вселената те слуша?“
    Да, поне докато не дойдат психиатрите да те приберат.

    „Възможно ли е да се усмихваш в градския трафик?“
    „В“ – да, „на“ – също, но по-рядко.

    „Къде е границата между градивната активност и невротичната свръхактивност?“
    Че то не е ли едно и също!?!?

    „Кога идеите започват да идват с лекота?“
    На третата ракия …

    „Кога не усещаш колко работа си свършил?“
    … на петата.

    „Къде е границата между спокойствието и примирението?“
    М, тук не трябва ли да се сравняват „примирение“ и „приемане“?

    „Кога любовта към работата се превръща в настървение?“

    Така, тук обаче ще се отплесна в разсъждения…

    В този въпрос отново ме привлече избора на думи. Някак не ми се връзва този хипотетичен преход между любов и настървение. По дефиниция в думата настървение се съдържа смисъл на нещо прекомерно и излизащо от здравословни граници. Разбира се думата се използва в различни контексти, но като че ли в случая води към
    представата за нездраво поведение. Тук се вижда и разликата на чувство и поведение, та любовта не би трябвало да се ‘превръща’ в настървение, а хипотетично да ‘води до’ настървение. Но трудно мога да си представя една здрава емоция да води към едно нездраво поведение. Така че – не, любовта към работата не води към настървение.

    Това от мен засега 🙂

      1. Ммм, под ракия визирам всяка съдържаща етилов алкохол гадост 😉

  5. Ами аз май открих че може. а колко хубаво е да те гледат невярващо в трафика как се усмихваш зад волана :))) болна съм но не ми пука. Безтегловно ми е направо. Имам приятели които безкрайно обичам, работа, дето не знам май защо я работя, но пък ми е гот. Светът е прекрасен, пролет е и господ да поживи слухалките.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s