Потресена съм!

Вземам днес дъщеря си от училище, а тя тича към мен и крещи: „Няма да нося униформааааааааааааа!“ Сред общата суматоха и писъци, успявам да разбера за какво става дума, след като учителката ми дава миниатюрно цветно листче. От него научавам дословно: „Униформи 1-4 клас 2010-2011 г. Магазин „Макс Даниели”….” Разбирам, че за 4 броя суичъри – два с дълъг, два с къс ръкав и „тържествено” елече, трябва да отделя скромната сума от 113 лева. Да ги броя на съответната фирма, около половината сума в аванс. Без и идея да имам, за какви точно парцали си троша парите.

Ни дума за това:

Какви са тези униформи?

Кой е взел решението?

Кой, по дяволите, е решил, че блузата, пардон „суичъра“ (каква прекрасна българска дума) може да е униформа?

Кой е избрал фирмата и сред колко оферти?

Какво ще се случи, ако откажа да вкарам детето си в калъп?

Защо това важи само за учениците от 1 до 4 клас? Те са какво  – по-глупави, по-лесни за прецакване?… Наред с всичко останало, това е форма на дискриминация!

Как е възможно,

в дни, когато българската образователна система, ден след ден, губи уважението на обществото, някой с подобно дръзновено малоумие да прави подобни глупости?! Нарочно ли се опитва още повече да и навреди?!

Мили хора, това са чедата на поколението, което с облекчение и с удоволствие захвърли своите униформи! Какво очаквате от тях – да приветстват подобна инициатива ли? Да плеснат с ръце и да ви кажат „браво“?

Това са децата, които се надяваме да научим не просто да зубрят, я да мислят! И не просто да мислят, а да мислят самостоятелно и креативно! Като ги вкарате в униформа ли смятате да го постигнете?

24 Comments

  1. Докато има хора, които се ядосват за глупости, ще има и хора, които да ги ядосват.
    Чакам с нетърпение денят, в който някой ще се опита да ми пробута подобен номер. 😀
    Не се и надявам, че нещата ще вървят към по-добре. Надявам се, че ще им хора, които да могат да се оправят в кашата, която се забърква ежедневно 😉

    Горе главата!

    1. Това първото изречение ще си го напиша на огледалото. Ама не мисля, че този казус е глупост 🙂

  2. Да , Мила ! Аз просто нямам думи ! Просто не познаха – да се опитват да пробутат на човек с алергия ( и то остра ) към комунизма- нещо ,обезличаващо като униформа…! Ужас !
    На никого няма да позволя да отнеме правото на детето ми на уникалност и различност …нито пък на лична хигиена ( защото използването на 2 блузки го предполага, според мен)!
    На ничия фирма няма да напълня гушата , защото имам доста по-смислени неща ,в които бих вложила скромната си банаджийска стипендия!
    И , по дяволите , никому няма да позволя да ми вдига кръвното ( ценна съм си , все-още…)!
    Мда! Днес не набих никого…а бях на косъм 😉

  3. Ε, това е безумие!
    Селският начин, по който ти пробутват толкова важен факт , като сенки от миналото.
    След като се видиш с директорката, сподели какво е станало.
    За да захраня вестниците със случая. Мисля, че с удоволствие ще разчепкат темата 🙂

    1. Писах на Държавната комисия за защита от дискриминация. Не са ми отговорили, пак ще им пиша… медиите са любимата ми власт. Но, нека се пробваме да накараме и държавните институции да работят. Ти ми подсказа тази идея.

  4. Хайде да се изнасяме нанякъде, Мила! Пфу, хем изтръпвам, че трябва да отглеждам моите тук, хем хич не се виждам да живея другаде. А има места… бе трябва да има, все трябва да има…

    1. Яска, може да се изнесем дружно към Крушуна за дългия уикенд 🙂 С останалото, мисля просто да се справим. И да спрем да се примиряваме с идиотията, ми да се пробвеме да я преборим. И от време на време да успяваме. И така, докато можем или докато въпросната се научи да отстъпва сама, когато го поискаме от нея!

      1. Яска, проблема друг. Униформата като принадлежност към иснституцията училище, която ще те накара с гордост да показваш че си негов представител не е лошо нещо, но не е това начинът, нито правилното обекло, но това друг казус и друг проблем.

      2. Мила, идиотите не отстъпват. И не се научават. Иначе за униформите конкретно, Ева, гордостта да съм представител е нещо, от което съм се отвратил още в гимназията. И после в казармазията. Ама аз съм нещо частен случай явно де, дай да не ги говорим униформите по принцип. Аз само си представих малката кака Дени как се е възмутила и ми стана революционно, дгое!

        Но пак смятам, че спасението е да вземем да се спасяваме нанякъде…

      3. Не си, бе Яска! Днес – униформи, утре държавата под пагон! Така ще е много удобно за много хора. Или дай да ги спрем навреме или навреме да се изнасяме! Да!

  5. Принципно не съм против носенето на униформа, но не бих казала „На всяка цена!“. От онова поколение съм, което прикрепяше задължителната емблема с топлийки към ръкава (макар че имахме достатъчно основания да се гордеем с тази на нашата гимназия) и се чувстваше като в кашон с клеймо от червен восък в зеленикавосините си официални костюми (Сега наричат този цвят бизнес-синьо – о, времена, о, нрави!) с червена вратовръзка . Мога да разбера протеста на по-младите индивидуалисти, но не бих изкрещяла истерично „За нищо на света!“. Щом комсомолското синьо може да се превърне в бизнес-синьо, а червената вратовръзка да е изискан аксесоар в гардероба на не един телевизионен водещ например, защо да не допусна, че не униформата ме лишава от индивидуалност, а че аз придавам индивидуалност на моята униформа, която пък от своя страна отличава с характеристиките си моето училище и ме прави и формално съпричастна към настоящия му статус? А това означава, че този статус зависи и от моята индивидуалност, и от моето поведение, когато нося тази униформа. Да, аз имам своя ярка индивидуалност, но съм и част от една общност, към която принадлежат и са принадлежали и други ярки личности преди мен. В това откривам смисъла на униформата – да се вижда, че ни свързват общи ценности и търсения, а не марковата индустрия или фрапантните клишета на Disney Channel – също вид униформа, ако трябва да бъдем искрени, и не по-малко струваща. Разликата е само психологическа – изборът е „свободен“, доколкото не е повлиян от „ И аз искам да имам като якето на…“ (Простете, а индивидуалността?)
    Друг е въпросът за каква униформа става дума – дали тя е уникалният дрескод на моето училище или просто бизнес предложение без съдържание.

    1. Благодаря за изключително смисления коментар. Дъщеря ми прочете поста и попита: „Ако не бях казала, че не искам униформа ти щеше ли да го напишеш?“ Истината е, че не съм сигурна дали щях. Провокира ме нейният осем годишен бунт. Тя обича училището си. Обича учителите си. Чувства се част от класа си. Прие униформата за вид принуда. И възстана срещу нея. Не само тя – това беше общото настроение на децата. Всичката Мара втасала в българското образование – униформите му кусура?!

  6. Униформата не пречи на креативното мислене. 😉

    Но, да, тъпо е, че не са го обсъдили предварително с родителите и не се е взело едно общо решение.

    1. Всъщност, така въведените униформи са симптоматично поведение за типа хора, дето предпочит униформи. По принцип, нищо не пречи на креативното мислене. Ама, колко хора го проявяват?

  7. Тази практика я има в последните три години в Търговско банковата гимназия в гр. София. Накараха родителите да платят басноловни суми от по 200 и повече лева. Резултатите са, че в днешния ден учениците ходят с дънки и тениски, а не с прескъпите турски панталони, които купиха от някой битак на Илиянци….

    Никой няма да посмее да пипне по този въпрос училищата, защото системата е опорочена, а децата ни ще продължават да получават „качествено образование“, оценено на жълти стотинки.

  8. В тази гимназия явно всичко е пари. На тържеството послучай 60-годишнината на гимназиятапак се събираха пари. Но не всичко е пари, приятелю! Ако родителите не вземат отношение – кой? Само ще си пишем по блоговете.

  9. Не мисля, че има правно основание, което да те задължи да купиш униформа. Не е луд тоя дето яде баницата, а тоя който я дава. Крайно време е да откажем да плащаме нагласените „обществени“ поръчки.

    1. Защо ли мога да се обзаложа, че обществена поръчка не е имало. Познавам фирмата на която е възложено да прави „униформите“. Любимо място за пазаруване от ред известни и не толкова лица, които биват лъгани в очите, че видиш ли стоката е маркова италианска. Днебнав народец дребнави щения и удоволствия. Пак казвам и за и против униформите съм. Когато такава инициатива произлиза от учениците, карайки ги с гордовдигната глава да носят символ на училището, което ги възпитава и им дава качествено образование съм съгласна, но когато някой си е решил че трябва униформа, а тези „4 броя суичъри – два с дълъг, два с къс ръкав и „тържествено” елече“ да ме прощават ама…..

  10. Аз уча в това училище виждал съм униформите много са грозни и не са само от 1-4 клас до 12 са.Сега съм 6 клас и за нас са по скъпи.Макар че са задължителни аз още не съм взел моята нито съм я капарирал, а вече почнахме даскало

  11. Здравейте!
    Аз също уча в 35-то СОУ „ДОБРИ ВОЙНИКОВ“ и съм и за и против униформите. Смятам, че ще е добре да се знае кое дете от кое училище е, НО униформите в нашето са под всякаква критика.
    Измислената фирма „MAX DANIELI“ която, която никой никога не е чувал, а дори и GOOGLE беше затруднен да я намери, ни иска по около 200лв. за целия комплект. А знаете ли какво е качеството на униформата? Тя НЕ е направена от памук, а от полиестер, струващ около 10лв. за 1 килограм на едро! Аз лично, рядко виждам ученици, облечен в различно от памук или вълна (през зимата). А като стана дума за вълна, това което са Ви казали, че е „суичъра“, по прилича на пуловер и… шокиращо, не е от естествени материи.
    Колкото до директорката, да тя е взела огромна комисионна. Носят се слухове, че си е купила джип, но не се знае, до колко е вярно.
    Имам само един въпрос. Кога родителското настоятелство или всички родители на родителска среша или събрание са избрали, дали да имат децата им унуформа, как да изглежда и колко горе-долу да струва.
    В крайна сметка, ще искам да видя, как в понеделник 10,01,2011г. няма да ме пуснат на училище. Предчувствам скандали…

    1. Хуахаха, аз също уча там. Ти от кой клас си? И наистина съм потресена, защото пред очите ми се извършваше подготовката. Г-жа Соколова (БЕЛ) организира всичко (или аз поне така разбрах. Ако не всичко – то поне 2/3 :д), а г-н Тончев (рисуване)сам измисли емблемата. Уау, аплодирайте, моля. Изключителна глупост и убийство на личен стил. Защото само в моя клас има пънкар, чалгар, емо, метълка и етц. И честно, цялата работа е зле организирана. Аз не мисля да се разхождам (и да мръзна, и смърдя, защото при положение, че имаме едно елече, не виждам кога ще го перем) във вишненочервена, извинете – бордо, торба за смет. Не обичам униформите, заради
      а) убийство на личен стил и избор как да се обличаш.
      б) убийство на лична хигиена.
      в) ако се предполага, че това се прави заради хората, които нямат възможност, да си позволят „модерни“ дрехи, защо униформите са по-скъпи и от тях?!
      ОМГ. Даскалото ни западна. И въпреки, че не ми се иска, ще трябва да нахлузя униформата и да приличам на сервитьорка. Ноо това е то, милото училище. хД

Вашият коментар