Имаме си куп типични тези. И си ги обичаме, и си ги разпространяваме, и си ги поддържаме и се подкрепяме един друг в утвърждаването им. Това не е клинично, а народотипично. „Бе що ми е да се опитвам да правя каквото и да е, като и едните и другите са маскари!” Те, че са маскари – маскари са, ама ти кръшкаш. И го правиш несъзнателно, а за капак и концептуално.
Спонтанност и креативност 