Обичам те!

Обичам те спокойно и естествено като изгревите и залезите. Като глътка вода. Като въздуха. Като неочаквана усмивка. Като лист, като цвете, като заиграли се малки котета… обичам те!

Мазолчето на моята душа

Паяците? Смъртта? Самотата? Злобата? Агресията? Провалът? Липсата на лоялност? Войнстващата глупост? … Страшнички са. Но, в личните класации на повечето хора, смъртта държи приза за „най-лошото”. Мисля, че не искам да правя цивилизационен разрез на обществото. И не искам да обяснявам как сме се отдалечили от природата. Не разбираме живота. Отричаме естествената му логика. И, поради това, драги зрители, ни е страх толкова от смъртта…