Каква е голямата надежда на човечеството

Причината за този пост е книгата „Практическото мислене” на Едуард де Боно. А причината за тази книга, както обяснява авторът и е, че „В момента в Англия има повече професори – специалисти по санскрит, отколкото по мисленето като умение.” Достатъчно съм изкушена от „чистата наука”, за да се отнасям с леко пренебрежение към схематичното опростяване и подчиняване на практиката. Но, книгата си заслужава, защото без излишно задълбаване в теоретизиране – относително схематично и определено четивно де Боно предава своя прочит за мисленето.