Парченца екзистенциализъм или… щастлив ли е Сизиф?

…за човека, за другия, за битието, за избора, за свободата, за вечно дебнещото „безсмислие”, което други науки наричат „депресия”, за преодоляването на себе си и на света…

Не давам милостиня!

Трябва да призная нещо – аз съм ужасен човек! Не давам милостиня на майки с деца! Не подминавам уличен музикант без да се усмихна и без да оставя дребни. Но, никога и под никакъв повод не давам пари на майка, с дете. Нещо повече, видя ли такава жена – място не мога да си намеря от яд. Първо – насила се спирам да не и се разкрещя. После започвам да се ядосвам!