Ти вярваш ли в любовта?

Ти вярваш ли в любовта? Вярваш ли в промяната? Вярваш ли в смъртта? В предопределението, в обичта? Вярваш ли? Толкова със спонтанния ми накуцващ поетичен опит! С наближаващият празник навсякъде наоколо отново и отново, и отново мерят ръст прагматичната любов, истеричната любов, романтичната любов… И онази, най-истинската от истинските, която пита има ли чисти чорапи … Продължете с четенето на Ти вярваш ли в любовта?

Advertisements

Изкуството да обичаш

Мине се не мине и аз готвя изпит. Преживяването винаги си заслужава, не винаги като резултат, но винаги като път. Препрочитам Ерих Фром. И това отново се оказва преживяване. Приятно преживяване.  - В противовес на симбиотичния съюз зрялата обич е съюз при запазване на целостността на личността, на нейната   индивидуалност. - Обичта е активната сила  … Продължете с четенето на Изкуството да обичаш

Какво става?!

Дали всички нещастни блогъри са нещастни по своему, а всички щастливи си приличат? Нещастните имат различни проблеми и пишат по различни теми. Щастливите постват снимки на деца, цветя, кучета и кулинарни подвизи… или не постват, защото са прекалено заети да преживяват. За протокола – неочаквано за самата мен вече съм в редиците на щастливите блогъри … Продължете с четенето на Какво става?!

Ciao Amore Ciao

Всяка теза има антитеза, без антитезата непременно да я опровергава, понякога просто я допълва и развива. Всеки текст има подтекст. Всеки стих може да бъде прочетен по безбрай много начини. Всяка монета има две страни. Всяка ситуация има плюсове и минуси. Но със сигурност трябва да кажеш "сбогом", преди отново да кажеш "здравей". И "сбогом" … Продължете с четенето на Ciao Amore Ciao

Любовта възможна

Намерих този къдрав снайперист да се мотае безпризорен из мрежата. Продължавам да не мога да разбера защо има толкова много добри снимки, които се скитат от сайт на сайт и от страница на страница и никой не си прави труда нито да си защити защити интелектуалната собственост, нито да защити чуждата. Все някога се е … Продължете с четенето на Любовта възможна

Някога, някога…

Не някога, а днес! Днес е хубав ден за българската поезия! На днешният ден някога, някога е роден Недялко Йорданов! Тъжен и весел, и истински великолепен! Съжалявам, че в последно време е "слезе" от сцената и не фокусира толкова много обществено внимание. Но, всъщност, жалко за обществото. В очакване на кестеновото време довечера с удоволствие … Продължете с четенето на Някога, някога…

Какво ти трябва?

Открай време не разбирам четвъртъците. Но, това не ми пречи да ги обичам. Обикновено четвъртък е единственият ден, в който намирам време да обядвам или поне намирам време да обядвам без да бързам. Днес обядвах с три колежки (не съм проверила, но от достоверен източник знам, че тази форма вече е граматически коректна – справка … Продължете с четенето на Какво ти трябва?