Леко, лекичко…

Три любими думи. Три любими теми. Три любими състояния. Или едно? В моята глава се преплитат, като почти нищо друго. Свързани са и не са пълноценни, ако не са в комплект. Това е 30 минутен опит да мисля целенасочено върху тях.

Колко непосилно трудно е да ти е леко на душата?

Кога умората престава да те занимава?

Кога спираш да се страхуваш от нея?

Кога си тръгва доброволно?

И при това, си тръгва, не за да се върне във вид на бърнаут, сърдечна криза или нервен срив?

Новото начало във вторник,

Няма универсална истина. Има мой опит, твой опит – моя и твоя истина. И те са въз основа на този опит. Може би никога няма да разбера чуждите истини – не ми е дадено да преживея чуждия опит. Но винаги ще ми е интересно. И наистина бих искала да знам чуждите отговори. Благодаря на тези, които ми ги дават черно на бяло. И благодаря, на тези, които ще ми ги дадат, когато се видим. И благодаря на тези, които никога няма да ми ги кажат, но ще са ги потърсили. И може би, ще са ги намерили.