Най-добрият от всички възможни светове…

Бе, тоя, Господ не го ли е срам, нали се предполага, че е добър и всемогъщ, как тогава е допуснал да има зло и гадости по Земята?” След доста рационализиране и логично построени доказателства Лайбниц извежда извода, че първо – злото е преходно, второ – то е вид проверка и трето – то е част от божествения замисъл. Наред с това, обаче допуска мамещата идея, че съществуват множество възможни светове. И изборите, които правим ни извеждат в един или друг от тях.

Парченца екзистенциализъм или… щастлив ли е Сизиф?

…за човека, за другия, за битието, за избора, за свободата, за вечно дебнещото „безсмислие”, което други науки наричат „депресия”, за преодоляването на себе си и на света…