Изкушението да пропуснеш живота си

Имаме си куп типични тези. И си ги обичаме, и си ги разпространяваме, и си ги поддържаме и се подкрепяме един друг в утвърждаването им. Това не е клинично, а народотипично. „Бе що ми е да се опитвам да правя каквото и да е, като и едните и другите са маскари!” Те, че са маскари – маскари са, ама ти кръшкаш. И го правиш несъзнателно, а за капак и концептуално.

Мазолчето на моята душа

Паяците? Смъртта? Самотата? Злобата? Агресията? Провалът? Липсата на лоялност? Войнстващата глупост? … Страшнички са. Но, в личните класации на повечето хора, смъртта държи приза за „най-лошото”. Мисля, че не искам да правя цивилизационен разрез на обществото. И не искам да обяснявам как сме се отдалечили от природата. Не разбираме живота. Отричаме естествената му логика. И, поради това, драги зрители, ни е страх толкова от смъртта…