Изкушението да пропуснеш живота си

Имаме си куп типични тези. И си ги обичаме, и си ги разпространяваме, и си ги поддържаме и се подкрепяме един друг в утвърждаването им. Това не е клинично, а народотипично. „Бе що ми е да се опитвам да правя каквото и да е, като и едните и другите са маскари!” Те, че са маскари – маскари са, ама ти кръшкаш. И го правиш несъзнателно, а за капак и концептуално.

Колко е тя зимата?!

Колко е тя зимата?! Десет дни – има няма… съвсем достатъчно! Стигат да и се порадваш! Колкото до това кой ще я топли… аз ще я топля! И своята зима, и зимата на хората, които обичам! Добре е дошла!

Парченца екзистенциализъм или… щастлив ли е Сизиф?

…за човека, за другия, за битието, за избора, за свободата, за вечно дебнещото „безсмислие”, което други науки наричат „депресия”, за преодоляването на себе си и на света…