„Мила мила“ става на 6 години

Какво ли да направя за празника, освен да благодаря. Блогът - другарче, партньор, мегафон, уютно пространство, в което мога да нарушавам правилата, ако реша. Тези шест години нямаше да са същите без него. Благодаря на всички, които го четат и си вземат по нещо! Благодаря, че ми давате възможност да ви дам!

Advertisements

Смехът е… тема

Едно от правилата на обективната журналистика е, че професионалистът, който я упражнява трябва максимално да се отдръпне и личността и убежденията му, да не прозират през текста или матеряла, който представя. И се чудех - до колко това е причина за бума на блоговете, където да кажеш: "аз мисля, чувствям, ядосвам се, питам се..." е … Продължете с четенето на Смехът е… тема

Щастлив юбилей!

Вярвам Уърдпрес брои по-точно от мен, защото днес ме поздрави с 5-тия рожден ден на блога. Олеле, олеле и как лети времето... в три абзаца! Примерно! И наистина е много време. В цифри - 449 статии (не всички смислени, но всички честни), 703 коментара и 10% използвани процента от отреденото ми от платформата място. Толкова! … Продължете с четенето на Щастлив юбилей!

Казах ли, че това не е кулинарен блог?

Това не е кулинарен блог, обаче когато опитам нещо гениално просто и безкрайно вкусно, как да не споделя. Две нови любими неща - домашни бонбони "Рафаело" или просто кокосови бонбони. Около 250 мл. кондензирано мляко и 200 гр. кокосови стърготини се загряват в подходящ съд. Защото кондензираното мляко не беше от класните, добавих и две … Продължете с четенето на Казах ли, че това не е кулинарен блог?

Какво четеш?

Някой по-свободен от мен човек трябва да се заеме да преброи дали блоговете „какво ядеш” са повече от блоговете „какво четеш”. Предполагам, че моят е от блоговете „какво да се прави” или „всеки ден се прави нещо друго, но от сърце”, или „манджа с грозде и прозрения за напреднали”, или… Точно и затова когато попаднах … Продължете с четенето на Какво четеш?

Един изоставен блог

Един изоставен блог, един забравен блог, един необгрижен блог, един липсващ блогър... Ще да има нещо общо с митът за вечното завръщане това. Остава надеждата, че се завръщам винаги по-мъдра и по-добра. И идва обещанието да се завърна. Отново и отново... До писане!

Какво става?!

Дали всички нещастни блогъри са нещастни по своему, а всички щастливи си приличат? Нещастните имат различни проблеми и пишат по различни теми. Щастливите постват снимки на деца, цветя, кучета и кулинарни подвизи… или не постват, защото са прекалено заети да преживяват. За протокола – неочаквано за самата мен вече съм в редиците на щастливите блогъри … Продължете с четенето на Какво става?!