В началото на октомври Марша Карп посети България и направи два уъркшопа с професионалисти прилагащи метода психодрама в работата си и „мирни граждани“, да се чете – хора, незапознати с метода, но любопитни към темите.
Формалното представяне на Марша звучи познато:
Марша Карп е международно признат психодрама терапевт, обучител и супервизор.
Марша Карп е почетен председател на Британската психодрама асоциация, Съосновател на Федерацията на европейските обучителни организации по психодрама (FEPTO), Бивш член на Борда на IAGP, носител на награди за цялостен принос във Великобритания и САЩ, съавтор на книги, преведени на много езици, жива легенда…
Марша Карп не просто изучава психодрама и социодрама директно от Якоб Леви Морено и Зерка Морено, но и живее със семейството като детегледачка. Работи под тяхна супервизия в Института по психодрама в Ню Йорк, впоследствие практикува в медицински и възпитателни институции, както и в университети в САЩ и Канада.
Благодарение на нейните усилия класическата психодрама получава признание в Обединеното кралство. През 1974 г. Марша основава Holwell International Psychodrama Centre, където се обучават психодраматисти от различни европейски страни. В момента живее в Лондон, но непрестанно пътува и е позната и обичана от професионалистите и любопитните към метода в много страни.
Неформалният разказа за двете събития е труден,
защото Марша трудно се разказва, тя се преживява. Още по-трудно е, ако се опиташ да го гледаш и да разкажеш от ролята на професионалист. Начинът по който се свързва с групата и лекотата с която нарушава правилата е впечатляващ, и вълнуващ. И полезен. Бързите обратни връзки, които събрах след събитията, звучаха долу-горе така: „Еха!“, „Имам нужда от време да разбера какво се случи.“, „Взех си вдъхновение!“, „Много се смях.“, да имаше и сълзи, които не винаги са гаранция за добра терапевтична работа, но винаги са знак за докоснати емоции и може би – за преживян катарзис.
Аз си взех кроткото и заключение, че: „Знам, че хора, които се смеят заедно, могат и да плачат заедно.“ Тук из блога има и други кратки бележки за предишните и гостувания в България, но сякаш най-важен е глада за следващото.
Спонтанност и креативност 