Изкуството да бъдем автентични и да се справяме с трудностите

Как работи психодрамата като терапевтичен метод или за лечебната сила на психодрамата

В последните години потенциалните клиенти доста добре правят разлика между психолог, психотерапевт и психиатър. Но разбирането за разликите между терапевтичните методи е тема, която търпи развитие. Моята голяма тема, от друга страна е психодрамата и тази статия е посветена на задълбочаване на разбирането как и защо психодрамата е ефективен, дълбинен, демократичен и ефективен метод за справяне с различни човешки и между човешки проблеми.

Създател на метода е Джейкъб Морено, а времето на първоначално създаване на метода е преди около век. Морено открива  лечебната сила на пресъздаването на минали събития и изиграването на чувства, планове и дори симптоми във Виена след  края на Първата световна война – време, когато много хора трябва да преодолеят травмите и да продължат живота си, а малкото подготвени терапевти предлагат дълго и непосилно скъпо лечение.

Неговото предложение е просто – нека работим в група и да стимулираме хората по-активно да  актуализират остарелите модели на мислене и поведение. Морено смята, че понякога моделите на поведение, мислите и отношенията са замръзнали в състояние, което по различни причини вече е неактуално и неработещо.  Но хората, без дори да съзнават, още по-малко да искат, продължават да реагират със заучени мисли и действия – с автоматични отговори. Когато/ако това продължи,  личността престава да проявява спонтанност и творчество и започва да изпитва неудовлетворение, което може да има различни, често соматични прояви.

Повтарящите се „консервирани“  модели на съществуване и действие ограничават перспективите и това ги прави непродуктивни и стерилни. Човек става става неспособен да се приспособи към многообразието на нова ситуация. Разчупването на тези „консерви” на мислене и поведение,  може да се случи, като стимулираме спонтанността. Морено разбира спонтанността, като способността да се адаптираме към променящата се ситуация. Спонтанността от своя страна задвижва креативността.

Психодрамата отваря пространството / сцената, на която могат да бъдат поставени различни проблеми –  страхове, слабости, травми, тревожност, депресия, омраза, любов, мечти, групови отношения, дори обществени отношения.  Сцената може да се отвори за за индивидуална и групова работа и нейното място не е непременно сцена – може да бъде в училище, болница, офис, улица, площад, магазин, университ, разбира се и терапевтичен или психоатричен кабинет.

Добре проведената психодраматична сесия може да повлияе дълбоко на чувствата и мислите, да породи когнитивни промени, да промени фокуса на мислене, нагласите, вярванията,  предразсъдъците. Да позволи на тежките чувства да бъдат интегрирани и преработени, за да не пречат на въстановяването от травма например.

Психодрамата е групов метод и въпреки, че през последната година често се практикува в индивидуален или онлайн сетинг, тя е основана на нуждата на човешките същества да са в контакт и да взаимодейтват.

„Човешките същества имат желание да действат и да си взаимодействат: това е част от тяхното човешко състояние; и това несъмнено оказва влияние и изцеление на човешкото състояние на битието (емоционално, физически, психологически, духовно, психически, социално, релационно).

В психодраматичната група, подкрепата идва не само от терапевта, но и от членовете на групата. Всеки участник влиза със своя опит и желание да даде на другите подкрепа и разбиране. Дори когато не вярва в способността си да го прави, след период на участие в психораматична група открива, че е станал по-толерантен, разбиращ и способен да вижда през очите на другите. Това води до естествения процес на решаване на стари междуличностни проблеми в неговия живот.

Ако имате нужда да „счупите” статуквото, да опознаете по-добре себе си, да срещнете очи в очи вътрешните и външните сили, които ви движат напред и тези, които ви блокират, може би е добра идея да потърсите психодраматична група, в която да се включите.

Групите стандартно работят по 20 часа на месец (обикновено два дни, един уикенд  в месеца) в продължение на 11 месеца. Взаимодействието в групата и относително продължителният процес имат своето значение в това „пътуване” към себе си.

В следващата статия ще си позволя да говоря за уменията на психодрама терапевта.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s