Възможности, аспекти и идеи за работа с хора преживели травм от Питър Феликс Келерман
Кой Питър Феликс Келерман?
Той е роден в Швеция – психолог, терапевт и психодраматист, всъщност е един от малкото задълбочено пишещи за метод психодраматисти. От 80 години на миналия век живее в Израел и работи с жертви и оцелели от Холокоста. Повече за него и работата му може да научите от сайта му http://peterfelix.weebly.com/ често публикува в https://www.psychotherapy.net , последната му книга разказва историята на фиктивен терапевтичен процес, при който вирусът, който спря света и вероятно го промени завинаги – Ковид-19 е на стола до терапевта, за да се справи с основния си проблем, а именно, че всеки държи да се държи на разстояние от него. В резултат на това, той се чувства хронично самотен: „Всички се отнасят към мен, сякаш съм някакъв вредител!“
Тази статията е кратък реферат по друга знакова статия на Питър Феликс Келерман.
Статията е от книгата Psychodrama with Trauma Survivors: Acting Out Your Pain, излязла през 2000 година и претърпяла преводи на твърде много езици, за да ги преброя коректно, излизането и на български предстои. Надявам се този пост да засили интереса към нея. В статията Келерман описва терапевтичните аспекти на психодрама метода и възможностите, които той дава при работа с травмирани хора.
Статията започва с описание на посттравматичното стресово разстройство през позоваването на авторитети: „Дори дърветата да растат точно както преди, реките да вървят по същия път и животът на хората сякаш да е точно такъв, какъвто е бил, вече нищо не е същото. “ Бойл, К. (1961)
Прави обобщението, че след травмиращо събитие животът вече не е същият, както преди и посочва някои основни моменти:
Хората преживели травма се променят:
- Променят се тяхната идентичност, афекти, физиологични реакции, възгледи за живота, дори взаимодействието с другите;
- Няма повече безопасност, предвидимост и доверие;
- Досегашните стратегии за приспособяване и справяне се оказват неадекватни
Фокусира се върху три важни аспекта на посттравматичното стресово разстройство, а именно:
- Човекът продължава да преживява повторно травмата, намалил е интереса към външния свят и страда от физически симптоми;
- Прави противоречиви (парадоксални) усилия както да запомни и да забрави, да повтори и да избегне травмата;
- Полага отчаяни и безполезни усилия да възвърне вътрешния си баланс и емоционално равновесие.
Поставя, повтаря и доказва тезата си, че:
Психодрамата да е кратък, икономически ефективен и много мощен начин на лечение при посттравматичното стресово разстройство. Твърди, че: Основна цел на психодрамата с преживели травма е възстановяване на спонтанността. Спонтанността е ключов термин в психодраматичната теория и като термин тя означава най-вече възстановяване на адаптивността на хората. За Келерман е от ключово значение да назове основните принципи на работа с травматизирани хора.
Основни принципи на работа с травмирани хора през психодрама метода според Келерман
Психодрама методът дава възможност:
- Потиснатите преживявания от травмиращото събитие да се възпроизведат в безопасна среда.
- Да има когнитивна преработка на събитието, за да се осигури ново разбиране за случилото се.
- Да се предизвика емоционален катарзис, който да изчисти емоционалните остатъци от травмата.
- Да се въведе въображаем елемент на „добавъчна реалност“, за да се разшири мирогледът на протагониста.
- Да се изследва се как травмата влияе на междуличностните отношения и как да се предотврати изолацията.
- Да се правят се терапевтични ритуали, за да се превърне събитието в смислено преживяване.
- Ако травмата е колективно групово преживяване, може да има общ акт на кризисна социодрама, която помага да се премине към състояние ново равновесие.
Келерман подкрепя тезите си с реални примери от практиката си и напомня, че:
- Травмираните хора често са по-крехки и уязвими от другите и са възприели примитивни защити, за да се предпазят от непреодолимите си чувства и болка.
- Първо трябва да бъде подкрепено емоционалното им равновесие.
- Трябва да се търси и намери подходяща комбинация от подкрепа и конфронтация, откъсване и ангажираност, бягство и битка.
- Когато е разработен достатъчен вътрешен контрол, емоционалният катарзис трябва да бъде насърчаван и да бъде последван коригиращо емоционално преживяване.
Нуждите на травмираните хора, които Келерман отчита като особено значими при работа с психодрама метода са:
- От безопасност!
- От отчитане на риска от ретравматизация и ревиктимизация.
- Той предлага водещия да обяснява какво ще се случва на всеки етап и да получи съгласието на протагониста.
- Овластяване на протагониста – локусът на контрола остава за пациента.
- От овладяване на „заучената безпомощност“ и чувството, че съдбата им се формира от външни сили, над които нямат контрол.
- Основните техники на психодрамата, ако се използват правилно, помагат за увеличаване на контрола от страна на клиента – твърди Келерман.
- Предлага и съветва терапевтът да е изключително внимателен към балансът между въвличане и дистанция, напрежение и релаксация.
За какво служат основните техники на психодрамата при работа с травмирани пациенти?
- Дублирането – да се използва за разкриване на „съдържани“ емоции (Hudgins & Drucker, 1998)
- Огледалото – за да се откъсне от себе си и да се отдалечи малко до страшното събитие, когато нещата станат твърде болезнени.
- Предупреждава, че размяната на роли не е препоръчителна при при жертви на насилие! Причината – могат силно да се идентифицират с насилника, да обърнат агресията срещу себе си и да продължат да потискат истинското си Аз.
При справяне с колективна травма Келерман предлага да се използват Терапевтични ритуали:
- Казва, че в психодрамата ритуалите помагат на хората да правят преходи в живота и да се адаптират към новите обстоятелства в структурирана рамка.
- След травматичните преживявания ритуалите са особено важни, за да дадат на хората чувство за сигурност и да им помогнат да изразят чувствата по символичен начин.
- Терапевтичният ритуал е колективен акт на траур и преодоляване на общите си нещастия.
- За създаване на терапевтични ритуали Келерман предлага да се използват митове, символи и разкази.
В заключение:
- Психодрамата трябва да се опита да осигури среда, в която травмираните хора вече не се възприемат като предмети, които се бутат, дърпат и оформят от сили, които са извън тях.
- Те по-скоро трябва да бъдат насърчавани да се възприемат като активни и отговорни в изграждането на живота си и като ко-терапевти в техните лични пътувания за разрешаване на травми.
по текст на П.Ф. Келерман
