Дъщеря ми порасна. Предстои и да замине да учи на хиляди километри далеч от дома. Няма да мога да бъда толкова силно до нея, но бих искала да вярвам, че съм я научила на адекватно отношение към живота и хората и съм и създала нагласи, които да и помогнат да има ведро и оптимистично отношение към нещата и да и дават опора в моменти на криза.
Не обичам съветите, не вярвам, че работят. Но понякога помага да си припомниш. Може би някои от моите съвети са грешка. Може би след 20-30 години светът така ще се е променил, че те няма да вършат никаква работа.
Но вярвам, че дъщеря ми винаги ще вижда зад всеки от тях най-важното послание: „Обичам те!”
- Ти си прекрасна. Ти си ценна. Всъщност, ти си безценна. Така и се дръж.
- Светът се променя и това е хубаво, не се страхувай и ти да се променяш.
- Грижи се за зъбите си и ги показвай, усмивката ти е красива.
- Вярвай в потенциала си и в потенциала на другите.
- Всеки заслужава втори шанс. Но не трети и четвърти.
- Ти си красива. Не заради сините си очи и усмивката, красива си заради светлината, която излъчваш.
- Можеш да направиш всичко, което решиш да направиш.
- Ако нещо не ти се получава, помисли по какви причини не искаш да го постигнеш.
- Твоето тяло и твоето лично пространство имат граници. Ти поставяш тези граници.
- Поставяй границите си съзнателно и ги съобщавай на глас. Хората не могат да четат мисли.
- Използвай слънцезащитен крем дори в града.
- Наблюдавай тялото си, то често знае повече от теб.
- Танцувай, танцувай, танцувай.
- Понякога проблемите изглеждат непреодолими. Само изглеждат така. Ще се справиш.
- За да разрешиш конфликт, трябва да погледнеш ситуацията през очите на другия.
- Всичко подлежи на обсъждане и договаряне.
- Животът поднася изненади. Някои няма да ти харесат. Това не означава, че не са за добро.
- Хората, които се будят рано са по-оптимистично настроени. Бъди от тях.
- Непременно си вземи домашен любимец. Ако не можеш, храни някоя улична котка, птица или плъх… добре, забрави това с плъха.
- Възхищавам се на способността ти спокойно и уверено да казваш „НЕ”, пази я.
- Ходи пеша винаги, когато можеш.
- Отнасяй се с уважение към хората и другите живи същества. Заслужават го.
- Отнасяй се с уважение към историята. Изследвай я.
- Задавай въпроси. Няма глупави.
- Забрави предразсъдъците, всичко и всеки може да те изненада.
- Учи се да разпознаваш чуждите предразсъдъци. Това ще ти спести грижи.
- Информацията никога не е в повече.
- Знай кога трябва да си починеш.
- Наблюдавай какво ти помага да се чувстваш в хармония.
- Чети – книги, блогове, афиши, графити…
- Мисли извън кутията. Тренирай тази способност. Хората, способни да раждат нови идеи, винаги са най-ценните.
- Казвай какво мислиш. Казвай в какво си сигурна и в какво се съмняваш.
- Слушай и чувай другите. Знай разликата между двете.
- Виждай красивото.
- Бъди ентусиаст.
- Радвай се на щастливите моменти. Разпознавай ги.
- Не очаквай щастливите моменти да са винаги значими – да стоиш на дивана и да пиеш чай с дъщеря си е щастлив момент.
- Има лоши хора. Не можеш да промениш това. Можеш да се защитиш.
- Има лоши моменти. Често не може да ги предотвратиш. Помни, че минават.
- Не живей в страх. Конфронтирай се със страховете си. Ще се справиш.
- Приеми и прегърни несигурността. Тя е единственото сигурно нещо на този свят.
- Приятелите са подарък. Бъди подарък.
- Говори – когато си щастлива и когато тъгуваш, ако в момента няма на кого да говориш – пиши.
- Имаш право на тъга, гняв и болката. Не оставай прекалено дълго в тях. Учи се да управляваш този процес.
- Животът е пътуване, внимателно избирай спътниците си. А това е метафора. Инструкцията е в следващата точка.
- Хората се проверяват най-вече по време на дълго пътуване – наблюдавай как приемат неудобствата и как реагират на тях.
- Не се страхувай да се изгубиш в непознат град. Но си носи карта.
- Отнасяй се с уважение към планините и моретата. Избягвай да се губиш в тях.
- Не се притеснявай да поискаш помощ.
- Помагай, но не прекалявай.
Спонтанност и креативност 
Позволявам си да споделя своя родителски съвет в сходна ситуация:
1. Детето да избере само какво да стане.
2. Детето да послуша мен какво да не става.
Второто съдържа кратък списък общоизвестни изисквания с ранг „табу“.
А всичко останало е въпрос на нелинейно поведение на комплексни системи.
Което в ежедневието обикновено наричаме „късмет“.
Обяснения не са нужни и не бива да се дават.
Защото детето забравя лесно обясненията или е склонно да ги оборва.
Еми, толкова! Който има уши – да слуша. Който има очи – да вижда.
Тази практика съм приложил към трите си деца.
И трите отдавна и понастоящем са необратимо далече от мен.
Ала не са сторили нищо, от което да се срамуват, а аз – да се гневя.
Изглежда и трите са приели съвета ми за правилен и полезен.
Защото го прилагат и към своите деца, със сходно добър резултат.
Ми, това е.
тт 🙂
Благодаря! Смисълът май е същия. Остава едната надежда да са видели достатъчно от родителския модел, защото вероятно ще го прилагат.
Поздрави!
И аз благодаря!
Да, видели са го – имат необходимата възраст и прилагат същия модел с успех.
Радвам се, че са ме послушали!
При малките деца (а за жалост не само при тях) методът на интернализация
чрез персуазия не върви и среща тягостни, досадни съпротиви.
Обратно, чрез индоктринация (която е в основата на практиките „табу“)
нещата стават ефективно, трайно и най-важното – лесно.
Вероятно защото децата не умеят по когнитивни причини да усвояват послания
– те не умеят още да формулират своя „Other Self“ – а то е важна съставка според
феноменологичните теории за образуване на качествен обмен на мнения.
Освен това, патерналистичността в подхода им връчва сигурност и усет за
надеждна закрила – стига тази практика да не продължи безполезно дълго.
Впрочем, човеците емпирично са усетили тези неща още от палеолитни времена
и не съм убеден, че съм открил колелото и топлата вода отново.
Поздравявам Ви за чудесния и много полезен сайт!
тт 🙂 🙂 🙂