Как да запазим психичното здраве на децата?

В месец първи на 2021 година през ден срещам статии, които свидетелстват, обсъждат или уверяват, че пандмията и локдауна свързан с пандемията от Ковид-19 се отразяват негативно на психичното здраве на децата и юношите.

Обясненията и причините посочвани от специалистите се повтарят, но относително рядко има предложения за решаването на този проблем. Затова, когато ми попадна една статия на Адам Блатнер, реших да си направя труда да обобщя накратко основните му предложения и идеи.

Оригиналната статия може да прочетете тук: https://www.blatner.com/adam/level2/dramaed.htm

 Тя е публикувана за първи път през  1995 година и препубликувана на блога на автора през 2002. Оригиналното заглавие е: DRAMA IN EDUCATION AS MENTAL HYGIENE: A CHILD PSYCHIATRIST’S PERSPECTIVE
Adam Blatner, M.D.

Превенция, не реакция

Д-р Адам Блатнер е психиатър – работи и с деца и с възрастни. Той е едно от знаковите имена на психорамата като терапевтичен метод. И един от малкото пишещи психодраматисти (Всъщност, в последните години стават все повече).

На български е излязла една негова книга „Драматизирайки – Аза: Практически приложения на психодраматичните методи”.

Статията се отнася по-скоро до своевременното изграждане на умения и навици, които да бъдат използвани при появата на променени обстоятелства или кризи и не толкова до решаването на вече възникнали проблеми. Нагласа е позната и споделена от повечето специалисти.

На големият големия въпрос – Какво да развиваме в подкрепа на психичното здраве на децата (и възрастните)?

Адам Блатнер отговаря – три основни направления:

– уменията за междуличностно решаване на проблеми;

– комуникационни умения;

– самосъзнание.

И посочва ролевата игра, като начин те да бъдат изследвани и развивани. Под „ролева игра” разбира дълъг списък от методи за импровизация (повечето произлезли от психодрамата като терапевтичен метод – ролеви игри, социодраматични изследвания, творческа драма, импровизационно ориентирания театър, драматизациите  и други подходи, които култивират спонтанност), които с лекота могат да бъдат преработени, за да отговарят на нивото на развитие на децата.

Смята, че влизайки в роли те се учат не просто на ролева пластичност, но и да мислят като драматурзи и режисьори и да сменят с повече лекота гледната си точка когато изследват вътрешните или междуличности проблеми, които имат. Смята, че това решава проблема с ориентацията на образованието към запаментване на знания и го обръща към обработката на идеи.

Позовава се на  Postman (1990) който казва, че в подобен ролеви тренинг „фактите могат да бъдат разумно координирани”. А тази „координация” дава възможност за изграждане на по-голямо разбиране на процесите и създава нагласа към творческото им преработване, „защото нашето социално съществуване представлява своеобразен творчески процес”.

Ролевата игра като средство за изграждане на умения за бърза и успешна адаптация

Блатнер смята, че псоходраматичния тип тренинги създават нагласата за участие в изграждането и актуализирането личността, защото развиват способността за метапознание и способността да се мисли за мислите. Посочва, че без това умение в ситуация на криза или дори при променени обстоятелства, хората са склонни да реагират нихилистично или агресивно.

Друг силен аргумент според него е факта, че като производна на форма на изкуството, ролевата игра приканва към създаване на нови или оригинални идеи и подобрява способността за адаптация в ситуации на промяна и криза.

Казва, че: „Такива ценности и навици на ума са точно това, което съвременните ръководители на бизнеса и перспективни академици искат от колегите, които наемат, защото разбират, че в променящия се свят активното любопитство и смелостта да предизвикат познатото или утвърдените модели в системите, е ключът към успеха.”

Цитира и отдава заслуженото на създателя на психодрамата Морено и посочва, методът с успех може да се използва не само в психиатрията, но и в образованието. Причината според него се крие във факта, че психодрамата насърчава на креативността – творчеството е основна ценност в парадигмата на Морено.

Според Блатнер много от инструментите на психодрамата са естествен и естествено приложим инструмент „за подпомагане на младите хора да усвоят умения, които ще са им необходими, за да продължат да откриват и създават променящия се свят.”

Аз и другите в мен и около мен

„Ние не сме една личност, по-скоро трябва да се мислим като конфедерация на много роли или части, с повече или по-малко ефективна система за управление.” Сцените в този тип тренинги или терапевтична работа създават ситуация за наблюдение, анализ и пренареждане на множеството части/ роли вътре в хората и им дават изключителната възможност да пробват да влезнат в своята роля преди или след определен момент.

Наред с това дават възможност за бързо и ефективно да влизане в ролята на някой друг, за да се види конфликт, ситуация и дори себе си през чужди очи. Това учи на съпричастност и подпомага решаването на конфликти, смята автора.

Спри и виж отстрани!

Силен аргумент в полза на метода според него е факта, че процесът включва периодична пауза в действието, отдръпване от него и консултация с водещия. Тази дистанция  е „ключът към гъвкавостта на ума и творческата адаптация”, а гъвкавостта на ума и творческата адаптация са основните фактори в изграждането на психологическа устойчивост – твърди Блатнер.

Посочва като голям проблем факта, че в съвременността „много хора са толкова защитни по отношение на собствените си идеи, че не могат да се адаптират към променящите се обстоятелства, нито могат да са наистина отворени за възможността другите да имат алтернативен, но напълно правдоподобен мироглед.”

Смята, че смяната на роли в играта подкрепя нагласата и възможността човек да се откаже от егоцентричната си позиция и да подходи отворено към парадигмата на другия. Парадоксално, но това го води до извода, че подобна гъвкавост и отвореност подпомага изграждането на по-дълбока и истинска идентичност, която е условие за психична устойчивост и здраве.

Трениране на спонтанност = трениране на адаптивност

Изпробването на различни роли в защитено пространство, смяната на роля с другия, възможността да се наблюдава ситуацията от дистанция, възможността за импровизация, творчество и своеобразното пренаписване на познати сцени и ситуации неизменно изграждат гъвкавост на ума, която според Адам Блатнер може да  „представлява следващата стъпка в еволюцията на съзнанието”.

От мен

Психодрамата като терапевтична практика има силни традиции в България. През последните години все повече колеги в страната работят с успех по метода психодрама с деца и психодрама с тийнейджъри. Методът е различен от изброените от Блатнер в статията, но изключително успешен като подход за трениране на ценни умения и като терапевтичен метод за справяне с различни възникнали трудности при децата и тийнейджърите.

Като човек, който 5 години бе щастлив да практикува метода в детски групи, мога лично да свидетелствам за бързите и устойчиви резултати до които води. Мисля, че информация за актуални групи набиращи членове може да се намери с лекота в мрежата, но ако не ви се отдаде, с удоволствие ще ви споделя такава, ако ми изпратите мейл.

Обичайте децата си и подкрепяйте уменията им за адаптация, така всъщност подкрепяте психичната им устойчивост и здраве!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s