В последно време една фейсбук група искрено ме радва, появи се наскоро и се казва „Когато бях малък“. https://www.facebook.com/groups/1779710528966995
Идеята е, че всеки е поканен да сподели представи от детството си, които са се оказали грешка. Проектът ме очарова заради детските грешки в познанието, заради детското емоционално преживяване, заради шанса да си спомним, заради аналогията с актуални грешки, които правим и заради ред, ред други неща. Препоръчвам!
Моите 5 минути по темата 🙂
Когато бях малка дядо ми гледаше пчели. Имаше дървени кошери, които наричаше „европейски“ и плетени, които наричаше „прости“. Простите кошери бяха плетени от дрянови клони и намазани с кал – поне така си мислех.
До един прекрасен момент, когато дядо ми с много любов изплете три нови коша и ме поведе на лов за пресни кравешки л*йна. Ловът беше успешен, върнахме се с две пълни кофи. После той със същата любов старателно намаза конусите от клони с голи ръце и ги сложи на слънце. Станаха много красиви и много миризливи.
След няколко дни изсъхнаха и дядо засели в тях пчелички. Наглеждах ги и ги душех редовно, слагах ръка отстрани, за да усетя как вибрират от работата на хиляди крила. Пчеличките пълнеха кошерите с пити, а питите с мед. Медът миришеше на слънце и на нектара на хиляди цветове.
