Дума за научаване – социодрама
Психодрамата и социодрамата са действени методи за изследване, учене и промяна създадени от Джейкъб Морено преди век. Социодрамата държи във фокуса си и може да работи за групова, дори обществена промяна. Тя е инструмент за отваряне на комуникативни пространства, който могат да се използват с различни цели и задачи в организационен, екипен и дори социален контекст.
Социодрамата се определя от Щернберг и Гарсия (2000) като учебен процес, фокусиран върху решения на проблемите в човешките взаимоотношения, който предлага на членовете на екипа възможност да изяснят ценностите и да преразгледат поведението си. Това се случва чрез стимулирането на спонтанността и креативността.
Как работи?
Всяка социодраматична сисия цели провокирането на спонтанност и креативност в екипа. Те могат да бъдат провокирани и стимулирани чрез различни техники – игри, преживявания, обща творческа задача и др. Творчеството е ключовата дума, а целта – изследване и учене чрез действие.
Създател на метода е създателят на психодрамата Джейкъб Морено, той казва, че „… не можем да разберем социалното настояще, преди да се опитаме на да го променим”. Вярва, че простото наблюдение и описание на ситуацията е безсмислено, за сметка на това действието прониква в самата същност на нещата и стимулира промяна към по-добро.
С каква цел?
Какви цели за могат да бъдат поставени на социодраматична работа в организационен контекст:
- Подобряване на комуникацията в екипа;
- Повишаване на мотивацията на служителите;
- Преподаване на нови знания и умения по забавен и ефективен начин;
- Стимулиране на процеси на промяна или адаптация;
- Генериране на творческите решения на различни актуални ситуации и задачи ;
- Преодоляване на напрежение и конфликти;
- И др.
Спонтанност и креативност
Творчеството и спонтанността са основни аспекти в разбирането на Морено за човешкото функционилане в индивидуален и групов контакст.
Спонтанността като термин в традицията на Морено е способността да се действа адекватно в нови ситуации. Адекватността той разбира като създаване нова или променена реакция в неочаквани ситуации или способността да се формира различен отговор в познати трудни ситуации.
Красотата на метода е във факта, че този отговор не е стандартизиран и предварително заден, а плод на усилията на групата да разбере проблема и да формира творческа и адекватна реакция спрямо него.
Стимулиране на позитивна промяна
Морено смята, че хората са свикнали да живеят с организирани заучени сценарии и когато възникнат нови ситуации, те буквално се губят пред неочакваното. Смята, че това се дължи на традицията творчеството и спонтанността да са много по-малко ценени от паметта и интелигентността, но Морено вярва, че креативността и спонтанността са движещата сила на човешкия прогрес и създава модел за тяхното стимулиране и развитиe.
Моделът на работа, който предлага е най-общо следния: Загряване на групата, което повишава спонтанността, а тя провокира креативността – катализира я и осигурява стимул да се превърне в творческо действие. Резултатът от това взаимодействие е устойчив, но ново загряване, може да провокира нов процес на създаване на нови идеи и да стимулира следваща промяна. Която може да остане устойчива или ново загряване…
Изграждането на точният и най-ефективен сценарий на социодрама в организационна среда изисква наблюдение, анализ и дефиниране и приоретизиране на целите. Опитът и уменията на водещия също са от изключително значение. Той може да предложи серия от срещи, които да надграждат процеса и да отключат процес на трайна промяна.
Красотата на социодарамата е в това, че дизайна на сесиите е винаги различен, създаден така, че най-цялостно да отговори на потребностите на всяка група, но методът остава един и същ. Майсторски задействан процесът върви с лекота и носи реална промяна.
Спонтанност и креативност 