Уважавайте чувствата на децата

И внимавайте какво им внушавате с поведението си

Ако възрастните не обръщат достатъчно внимание на чувствата и нуждите на децата, те несъзнателно излъчват сигнали, които до голяма степен определят самочувствието и държанието на детето в зряла възраст.

Често дълбоко втълпените детски нагласи не ни позволяват да се държим по начин, който е полезен за нас. Влюбваме се, създаваме отношения, но не успяваме да бъдем щастливи в тези отношения. Често са необходими дълги часове работа в терапевтична среда, за да осъзнаем какво не е наред и да си позволим да бъдем автентични и щастливи хора.

Психолозите съветват – открийте нагласите, които са възникнали поради липсата на внимание и правилно отношение от страна на родителите и не им позволявайте да ви пречат! И не повтаряйте тези грешки със своите деца!

Ето някои от тези нагласи:

  • Лошо е да бъдеш твърде весел или твърде тъжен.

Децата изпитват силни чувства. Понякога добри, понякога лоши. Децата обичат да показват своите чувства. Би било добре възрастните да си дадат труда да ги научат от къде произтичат тези чувства и как да ги регулират. Но това е дълъг процес и изисква постоянство, ето защо, за свое удобство възрастните ги научават, че проявата на чувства, е проява на лошо възпитание. Резултатът – в зряла възраст много хора не си дават сметка какво се случва в главата и сърцето им.

  • Да проявяваш чувства, означава да проявиш слабост.

Децата са непосредствени и искрени в своите реакции. С лекота показват гняв, обида и радост. И е чудесно любящите родители да ги утешат, за да се научат постепенно да се справят сами. Но много родители избират да учат децата си, че, че чувствата са слабост. Резултатът – много хора не са способни да изразяват чувствата си. От което не следва, че не изпитват такива. Просто ги потулват и това носи дълготрайни лоши последици за живота и здравето им.

  • Моите нужди и желания нямат значение.

Децата имат желания и нужди. За свое удобство или поради натовареност, родителите избягват да ги питат за тях. Когато родителите не питат детето какво иска или какво изпитва – те го научават на нещо пагубно – че неговите чувства и желания нямат значение. В зряла възраст такива хора са склонни да влизат в лични и работни отношения, които ги ощетяват и им пречат.

  • Няма смисъл да се говори за проблемите.

Децата имат много проблеми. И имат нужда да им бъде дадено пространство да ги споделят. Но, забързаните родители твърде често не осигуряват това пространство. Понякога, дори когато детето каже, че има проблем, бързо го „замитат” или отхвърлят като маловажен. Резултатът – в зряла възраст много хора дори не са способни да формулират ясно проблема, който имат. Още по-неспособни са да го комуникират и разрешат по полезен начин.

  • Само слабите плачат.

Всички плачат. Плачът е естествен начин да изразим емоции. Имаме право да изразим емоции и да получим утеха. Уви, много родители се плашат от сълзите или не знаят как да помогнат на детето, или просто не искат да си направят труда да помогнат. В зряла възраст резултатът е депресия и здравословни проблеми, с които тялото реагира на задържането на чувствата.

  • Хората осъждат прояви на чувства.

Ако детето е било наказано за проявяване на чувства от родителите, то пренася в зряла възраст тази нагласа: „Трябва да скрия емоциите си, иначе ще има санкции. Чувствата ми ще бъдат използвани срещу мен.“

  • Гневът е лоша емоция и трябва да се избягва.

Децата се ядосват. Децата изразяват гнева си. Децата имат нужда да бъдат научени какво е гнева, в резултат на какво се появява и как може да бъде изразяван и контролиран. Ако родителите наказват или подменят гнева на детето то научава: „Ще бъда наказан, ако демонстрирам гнева си. Не трябва да го правя!” Но, ако гневът бъде подтиснат човек може да развие психосоматични симптоми или да го насочи към себе си.

  • Не мога да разчитам на другите.

Децата попадат в ситуации, в които се нуждаят от помощ. Ако родителите не са достъпни, отказват молбите за помощ или ги подменят, децата научават урока: ”На никого не му пука за мен.” Постепенно се превръщат във възрастни, които не смеят да поискат помощ. Светът им изглежда враждебен и студен. И реагират на хората около себе си враждебно и студено.

  • Никой не се интересува от това, което казвам.

Децата обичат да говорят. Да разказват, да съчиняват, обичат да философстват и да ни обясняват света – това им помага да го разбират и да разбират себе си в него. Уморените или неглижиращи родители показват досада или направо издават заповед „Млъкни!”. Децата престават да бърборят, но заедно с това е прерязана креативността и способността да създават.

  • Сам съм на този свят.

Децата имат нужда да усещат безусловна подкрепа. Дори когато сгрешат, дори когато се провалят, те трябва да чуват и усещат любовта на родителите си. Прекалено амбициозните  и безразличните родители правят една и съща грешка – внушават на децата, че са ценни заради успехите си или заради послушанието си, или заради…  А децата са ценни въпреки и, за да израснат като пълноценни и щастливи възрастни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s