Фотографията като доказателство

Това е текст за една изложба, която седмици по-късно още ме вълнува. Аз съм дете на фотограф, голяма част от детските ми спомени са свързани с тъмната стаичка, с проявяването на филми и снимки, с разглеждането на изложби и списания. Добрете кадри имат физическо влияние над мен. Могат да ме накарет да викам от радост или да ме просълзят. Тази изложба ме разплака. Повече от веднъж.

Безкрайно съм благодарна на Юлиана Методиева от Маргиналия, че ме поровокира да я посетя и да  пиша за нея.

Който има очи да види, нека види изложбата Фотоевидънс – Фотографията като доказателство

„Една забавна, свежа, лятна изложба, която…”

и както се казва в лошите реклами: „Привлякох ли вниманието ви? Сега по същество!”

В доказателство на това, че…

Изложбата FotoEvidence включва 58 изображения на 19 автора от цял свят,  публикувани във фотокниги от „Фотоевидънс Прес”. Издателството е основано през 2010 г. от българската фотожурналистка Светлана Бахчеванова и Дейвид Стюарт, в подкрепа на фотографи, работещи по темата за защита на човешките права и човешкото достойнство по цял свят.

До днешна дата „Фотоевидънс” е публикувало 22 книги, а няколко от тези книги са попадали в класациите за най-добри фотокниги през годините в „Тайм”, „Ню Йорк Таймс”, сп. „Смитсониън”, „Мадър Джоунс”, „Воуг” и „Фото-ай”.

В рамките на фестивала „ФотоФабрика” част от най-силните снимки от книгите на „Фотоевидънс” могат да бъдат видени в София на Моста на влюбените до НДК.

Не, тази изложба няма да ви зарадва.

Кадрите са документални. На метри едни от други са подредени снимки на бежанци от Арабската пролет, жертви на латиноамерикански наемни убийци, снимки от Папуа Нова Гвинея, където две трети от жените са жертва на домашно насилие и още, и още доказателства, че живеем в несъвършен свят и сме способни да си причиняваме ужасна болка.

Тази изложба ще ви смири и размисли.

Изложбата е шанс да видите през очите на фотографи от цял свят, всеки със свой подход и стил. Всеки кадър е красиво доказателство, че има хора които могат да видят болката и да я покажат без да ни заливат с думи. Че има хора, които рискуват живота си, за да разкажат чужди трудни истории от места, за които предпочитаме да не мислим.

Текстат е публикуван в Маргиналия