И така неусетно блогът стана на 9 години.
През тази последна година беше най-изоставен и необгрижен от когато и да било. Една мъдра и хубава жена със завидна кариера като журналист ми каза, че писането е нещо, което ти се случва добре, ако не спираш да го правиш. Мислих, мислих – съгласих се.
Аз не спирам да пиша, но ми липсва писането заради самото писане. И блогът ми липсва. И замислянето по различни теми и фактът, че в блога нося отговорност само за собственото си мнение, идеи или мисли.
Е, честит рожден ден на блога.
Честито! Прави го, когато ти носи радост и облекчение. Дори и за един човек споделянето си струва!