Група за подкрепа на родители на деца с увреждания

Групата за подкрепа стартира преди година в Център „Благовещение“ на „Каритас София“ и ще приключи в началото на следващия месец. Вероятно, на есен ще поднови работата си, като се отвори за нови членове.

Това е опит за професионално споделяне, което се надявам да помогне на любопитни колеги и да ги подтикне да правят подобни групи, защото искрено вярвам в необходимостта и ценността им. За мен и моята прекрасна колега Р. М. (не съм взела от нея разрешение да цитирам името и, ако ми разреши, ще го изпиша цялото) това беше доброволна работа, която поехме, защото професионално познавахме нуждата на родителите от такова пространство.

Целта на групата беше да създаде защитено и приятно пространство, в което родителите да споделят проблемите си и да получат разбиране и подкрепа, да обменят опит и да се почувстват чути и зачетени. Допълнителните цели бяха свързани с изграждането на по-тесни връзки между тях, за да могат, при нужда да се подкрепят взаимно и извън груповата работа и след приключването и.

В началото на групата за нас беше важно да сключим така наречения „договор за конфиденциалност“ – т.е. споделеното и направеното в групата, остава в групата. „Клюкарстването“ (грубо, но точно казано е абсолютно забранено). Всеки е  правото си да сподели за темата на събирането или за личната работа, ако е правена такава, но през своя опит, мисли и чувства, без да цитира имена и истории на други участници.

Отново в началото всеки имаше възможност да помисли върху каква би работил в групата и какви цели си поставя с влизането си в групата. Впоследствие работихме за опознаване, сближаване и отваряне на лични теми. Когато личните теми започната да се появяват, биваха отработвани и проследявани в развитие. Не бих си позволила да очертая гнездото от теми. За мен това би нарушила конфиденциалността. Груповите членове можеха да споделят личен опит в справянето с подобна проблематика без да дават съвети и да отправят квалификации.

Методът на работа беше психодрама. Метод, който обичам и в чиято сила вярвам. Отново и отново, като на длан виждах, че силата на една добре работеща група е почти магическа. Работата на водещите е само да направляват процеса и да пазят рамката. Добре, не само, но е чудесен животът, който групата заживява, когато се превърне в работеща група.

Видях чудесата, на които са способни тези храбри хора и им благодаря за възможността да бъда част от тях. В един момент с прекрасната ми колежка имахме чувството, че не ние работим с тях, работят те и работят здраво. Станахме свидетели на промяна, на развитие, на планирани успехи, на малки победи като „Дойдох смазана и с главоболие, но си тръгвам освежена и без главоболие.“

Опасенията ни бяха свързани с превръщането на групата в терапевтична, защото нито форматът, нито нашата професионална дързост стигаше до там. Удържахме рамката. И се надявам да сме били полезни.

Благодаря за шанса да познавам тези невероятни хора! Мисля, че ми дадоха повече, отколкото аз на тях.

В случай на интерес от други организации, моля пишете на milacalova@gmail.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s