Едно момиче на 40

Все със закъснение ми се случват нещата. И все набързо. Сега със закъснение си признавам, че станах на 40 през март. „Олеле, олеле“ и спорадични викове „Да живей!“ Четиридесеттия рожден ден не се празнувал, но пък подаръци можело, още си чакам моите, де 🙂

Идея си нямам какво стана с последните 10 години. Помня само, че не бяха скучни. И като си дам сметка колко не скучни бяха, започвам да се чудя какво китайско проклятие ме е застигнало. И с какво съм го заслужила. И не го ли изкупих? И може ли следващите… колкото дойдат да са по-лежерни някак си.

Какво си пожелавам. Мислех си, че това, което си пожелавам е отново да заобичам понеделниците. От сърце и толкова истински, колкото цял живот съм ги обичала. Честит понеделник на всички! Аз отивам да довърша моя  🙂

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s