Голям смях

Тази седмица е първата седмица, в която ще водя два пъти уъркшопи базирани върху йога на смеха. По всичко личи, че тази тенденция ще продължава. Много съм щастлива от това!

Смехът ми е тема от много време. Групите за смях са истинско професионално предизвикателство. Мисля си, че е безкрайно по-лесно да разплачеш някого, отколкото да го накараш да се смее с глас. И това важи навсякъде, и в личното общуване, и в изкуството, и в терапията и в…

Смехът, е деликатно състояние. И в тренингово, и в лично пространство, той има своите изисквания. Не тръгва изведнъж, налага се да загрееш хората, да ги разчупиш, да ги накараш да се чувстват добре със себе си и с теб. Очаква ненатрапчиво да ги убедиш и да мотивираш. Да ги накараш да ти повярват, че ги водиш към естествено и желано състояние.

Попаднали сме в цивилизационна задънена улица – учим децата да бъдат сериозни, настояваме да бъдат такива, принуждаваме ги да бъдат такива. Счупваме естественият стремеж към удоволствие и радост. Отказваме правото на удоволствието и радостта да бъдат част от обучителния и работния процес. От ежедневието ни. После берем плодовете. Депресиите, паническите разстройства, ниската емоционална интелигентност са само част от тези плодове.

В психоналитичната традиция смехът се разглежда като защитна реакция. Мисля, че това е силно ограничаващо и непълно разбиране. Тези дни ми хрумна и още работя върху тезата, че смехът е симптом. Симптом и в личен, и в групов и в обществен план.

Работната теза е следната: Ако един човек е „заключил” смеха си, то почти сигурно е блокирал и нещо друго в живота си, може би, дори самия живот. Ако в една група (професионална, приятелска или семейна) няма смях – групата задължително има проблеми. Смисълът и ценностите в едно общество са в пряка връзка с нещата, на които се смее.

И най-смисленият въпрос, който може да бъде зададен на един човек е „Колко често се смееш?”. Най-много информация за отношенията в една двойка можем да получим от въпроса „Смеете ли се заедно?”. Дали един екип е продуктивен и творчески можем най-лесно да разберем, ако подслушаме общ обяд, примерно…

Добрата новина, която мога да гарантирам с примери от моята практика е, че смехът може да бъде успешно „отключван” и може да бъде трениран. „Отключването” в тренингова среда минава през стимулиране на спонтанността, игривостта и ролевата пластичност. Също и през казването и показването на простичкият факт, че най-добре се разсмиваме, когато разсмиваме някой друг. Смехът е личен акт, но има социална основа и фактори.

Толкова за сега. Може да ме попитате къде и какво правя със смеха на мейл mila114@abv.bg моля, в „относно”, използвайте съобщение „въпрос за смеха”.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s