15 разпространени грешкш в мисленето

Четете този пост, като тест, предупреждение или забавление. Все ще свърши работа 🙂

1. Филтрирането

Възприемане и преувеличаване на негативните данни, съпроводено с филтриране на всички положителни аспекти на ситуацията. Например – избиране на една единствена, неприятна подробност и преувеличаването и достигащо до степен, в която реалността става изкривена и затъмнена.

2. Поляризираното мислене (или „Черно и бяло“ мислене)

В поляризирано мислене, нещата са или „или-или“. Или съм перфектен или съм провал. Няма средно положение. Хората или ситуациите се поставят в категории, без нюанси. Липсва възможност да се прецени сложността на повечето хора и ситуации, да се видят нюансите.

3. Генерализацията

В това когнитивно изкривяване се стига до общо заключение на базата на един единствен инцидент или една част от доказателствата. Ако се случи нещо лошо веднъж, очакването е да се случи отново и отново. Едно единствено, неприятно събитие се разпознава като постоянен модел.

4. Четенето на мисли

Срещали ли сте хора, които мислят, че знаят какво мислят другите а тях? Ние често се притесняваме за впечатлението, което правим на околните, но е редно да не се притесняваме да проверим истината. Хората, за които е характерна тази грешка в мисленето, са убедени, че тяхната прогноза е вече установен факт и трудно могат да бъдат убедени в друго.

5. Катастрофичното мислене

Тази разновидност се характеризира с постоянно очакване бедствие, без значение какво. Нарушението е познато още като „лупа”. Човекът може да преувеличи значението на незначителни събития (като неволна своя грешката, или постижение на някой друг). Но и може неподходящо да минимизира размера на значими събития (например собствени желани качества на дадено лице или несъвършенства на някой друг).

6. Персонализацията

Персонализирането е изкривяване, когато дадено лице смята, че всичко, което другите правят или казват е някаква пряка, лична реакция към него. Хората, склонни да персонализират поемат отговорност за неща независещи от тях. Например „Ако бях накарала мъжа ми да тръгнем по-рано, домакинята нямаше да загори вечерята.“

7. Грешките в контрола

Ако хората имат силен външен локус контрол често се чувстват като безпомощна жертва на съдбата. Например: „Не съм виновен, че качеството на работа ми е лошо, несправедливо е шефът ми очаква да работя допълнително!”. При проблемен вътрешен локус контрол човекът може да се опитва да носи тежка отговорност за всички и всичко“Защо не си щастлив? Заради нещо, което съм направил е, знам? “

8. Грешките в очакването за справедливост

Понякога сме възмутени от другите, защото мислим, че знаем какво е справедливо, а околните не се съгласни с нас. Хората, които минават през живота със свое мерило за справедливост, често се чувстват зле и са настроени отрицателно. Животът има своя логика и тя рядко е справедлива, още по-рядко е справедлива спрямо нас.

9. Обвиненията

Има хора, които съумяват винаги да държат другите отговорни и виновни и други, които обвиняват себе си за всичко. „Спри да ме караш да се чувствам зле!” е безкрайно погрешно обвинение. Никой не може да ни накара да се чувстваме по какъвто и да е начин . Всеки сам има контрол върху собствените си емоции и реакции.

10. „Трябва” грешките

Имате ли списък с железни правила за това как другите и вие самите трябва да се държите? Значи имате и проблем. Вероятно хората, които нарушават правилата силно ви ядосват, а когато вие нарушавате тези „трябва” правила, се чувствате ужасно виновни. „Трябва да тренирам, трябва да изчистя, трябва да съм амбициозен…” Емоционалната последица от нарушените лични „трябва” е вината. А, когато насочите „трябва” по отношение на другите, често се сдобивате с богата палитра от гняв, разочарование и негодувание.

11. Емоционалните аргументи

„Чувствам го, значи е истина!” е обичайна грешка в мисленето. Равно проблемно би било, ако се чувствате, като пълен глупак или като владетел на вселената. Чувствата съществуват и са важни, можете да ги съобщавате и споделяте, но не и да вярвате, че определят реалността. Тя е нещо отделно от чувствата.

12. Грешките в очакванията за промяна

Очаквате ли някой да се промени, за да ви угоди? Спрете! Да очаквате, че някой ще се промени, само защото сте му оказали правилния и достатъчен натиск е грешка. Да очаквате, че ако някой се промени, то вие ще бъдете по-щастливи, също е грешка. Това означава просто да му дадете повече значение, отколкото на самите себе си.

13. Етикетирането

Етикирането е обобщаване или глобализиране на качества. „Аз съм губещ“, може би е точна преценка на случилото се конкретна ситуация, но със сигурност не определя личността вовеки веков. „Той е истински идиот.“, „Тя е лоша майка!”, „Те…” списъкът може да е безкраен. Той може би е постъпил зле, тя е направила нещо нередно, но това не ги определя като личности.

14. Нуждата да бъдеш винаги прав

Има хора, които се чувстват длъжни винаги да бъдат прави. И хабят време и усилия да го докажат на околните. Може би, дори не винаги се интересуват от признанието, колкото харесват битката. Лошото е, че тя често може да бъде изтощителна. И като цяло ненужна. Искате ли да потренирате? Признайте се за победени! Признайте, че не сте прави! Само с учебна цел. Не боли! Но, всъщност, сигурно не съм права 🙂

15. Очакването на награда

И който не очаква отплата за грижата и добрините, направени за другите, пръв да хвърли камък! Можете ли да живеете без да очаквате отплата?

По материали от http://psychcentral.com/

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s