„НО“ по Камю

Albert Camus

„Но“ е интересно явление, тук малко си поигрх с но-тата в живота и творчеството на Албер Камю

Албер Камю е френски философ, писател, драматург, журналист и общественик, НО малцина знаят, че е бил и актьор.

Роден е в Алжир през 1913 г., баща му загива в битка когато Албер е на 1 година, НО завинаги остава много привързан към майка си.

За дълги години е театрална и обществена суперзвезда, НО винаги се чувства не на място сред елитните интелектуални кръгове на Париж, защото не забравя че е отгледан от глухата си и неграмотна майка в крайна бедност.

Има лошо здраве, боледува от туберколоза, това му пречи да направи университетска кариера, НО го запазва от военна служба, НО това не го спира да се включи във френската съпротива.

Камю за кратко симпатизира на комунистическата партия, НО се отдръпва от нея с аргумента, че няма политическо течение, което да може да застане над морала.

Известен е като близък съратник на Жан Пол Сартр, НО между тях настъпва драматичен разрив, когато Камю осъжда лагерите на смъртта в Съветският съюз.

Получава Нобелова награда за литература през 1957 г., НО тя идва с клеймото на критиците, че вече е написал най-силните си произведения.

Възприеман е като представител на екзистенциализма, НО самият той определя себе си като философ на абсурда.

Умира в автомобилна катастрофа през 1960, НО последният му недовършен роман със заглавие „Първият човек” излиза през 1994.

Животът му завършва рано, НО романът му „Чужденецът”, все още се продава по 200 хил. копия годишно.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s