Магическо писане или радостта от творчеството

bettifayonКогато ти попадне обява като тази: „То щe е една неразбория, защото щe хващаме текста от главата за краката: винаги щe имаме някоя дума, с която да започнем, или картина, или асоциацията на този до теб, free writing, … важното ще е да пишем, всеки да пише своя текст, да е смел. Магичните текстове идват така, предполагам 🙂 Бети Файон“, нямаш друг избор освен да кажеш: „Добре“ и да направиш възможното да се включиш. Бети е прекрасна и като човек, и като творец. Курсът беше кратък, но беше истински наситено преживяване, на което се наслаждавах с цялото си същество.

Това е по-добрият текст, който успях да родя на курса.

Приключението продължава, скоро ще разбера как 🙂

888 Илка

Илка живееше на дъното на една кутия. Приятна кутия – суха и мека, подплатена с червено кадифе. Илка беше игла, но не това беше проблемът и, тя беше безопасна игла. Съдбата на безопасните игли е тежка. Поне Илка мислеше така.
Безопасните игли се раждат по стотици. Може би дори не се раждат, произвеждат ги. Много и много игли заедно. После ги пакетират и ги продават. По десетки. Безопасните игли се използват за много и различни неща. Понякога вършат черна и неблагодарна работа – закрепят разшити подгъви, нахални деколтета, бебешки пелени.
Но сред безопасните игли има и звезди. Те биват закрепяни към брошки. Брошките са най-красивото нещо на земята! Поне Илка мислеше така. Беше ги виждала. О, да, беше! Тя и посестримите и седяха на масата и очакваха Момичето да посегне към тях. Момичето правеше брошки – кулски, суперски, яки брошки. Илка не знаеше какво означават тези думи, но така казваха шумните приятелки на Момичето и сигурно беше истина.
Илка така и не беше избрана. Посестримите и бяха. Момичето ги вземаше една по една и ги зашиваше за брошките. После идваха приятелките, вдигаха шум, о колко много шум вдигаха и отнасяха брошките и посестримите и нанякъде. Нейният ред така и не дойде. Един ден Момичето я пусна в кутията за шев… и забрави за нея.
Всъщност, в кутията за шев не беше чак толкова лошо, просто беше много тъмно. Илка знаеше, че освен нея там живеят много конци от различни видове – дебели и тънки, зелени, бели, червени и… други.
Имаше дори копринени, но те не общуваха с останалите. Говореха само помежду си. Говореха за изкуство и за „лувъра”. Илка не знаеше какво е „лувъра”, предполагаше, че е някаква друга кутия. Може би – по-специална кутия, защото копринените конци го произнасяха по особен начин „лувъра”, „лувъра”, „лувъра…”
Най-близо до Илка се беше оказал Коки. Коки беше копче. Беше копче от палто. Беше обиколил Света. Или Града. Илка не знаеше кое е по-голямо. После се случило нещо и конците му се разхлабили (тези конци са големи предатели) и Коки паднал.
Момичето го взело и го сложило в кутията. Коки ясно чул, как казала, че ще го зашие по-късно. Но „по-късно” не идваше. Илка и „по-късно” не знаеше какво е. Подозираше, че е някакъв специален вид конец, който може да прави чудеса. Може да те пренесе в лувъра, после да те върне обратно в кутията за шев, после да те превърне в брошка… Може…

Advertisements

4 thoughts on “Магическо писане или радостта от творчеството

    • Mila каза:

      Мерси, не спирам :), но най-хубавото беше компанията, планирам да започна да водя нещо подобно – интересни „стартери“ осигурени от водещия и компания от четящи и пишещи хора, които обменят мисли и информация за книги. Какво повече му трябва на човек 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s