В петък подстригах косата си. Ще сменя профилни снимки насам и натам, когато престана да се забавлявам с изненадата на познатите. За последен път носих коса „ала гарсон“ в четвърти клас. Откак се помня косата ми варира от дълга в по-дълга до най-дълга. Спомням си и други по-малко драматични скъсявания които са ми донасяли виене на свят и усещане, че съм гола и незащитена за месеци наред. Винаги ще помня и сълзите на дъщеря ми, когато ме видя и потреса и, че: „сякаш не си мама – същите жестове, същият глас, а мама я няма…“
И за да избегна анализите – импулсът беше предизвикателство – стиска ли ти да го направиш?! Същият импулс ме направи много светло руса за две-три години. И, да, имаше елемент на раздяла се един образ, които може би не беше напълно мой, но пък вярвам, е бил необходим в жизнения ми път. И, да, наслаждавам се на резултата. Новата прическа откри врата и очите ми, промени излъчването, вдигна брадичката ми нагоре…
Освен това ме размисли за това, колко силно се свързва женската сексуалност с косата. И колко силно се свързва женствеността със сексуалността. И колко трудно се сменят образите. И колко нужни са рестартите. И…
