Страдам от хронична липса на време, блогът не просто не работи като блог в последно време, но не работи вече и като личен дневник. Но съм провокирана. Преди малко ми се наложи да търся снимки на апартамента в Хасково. Покрай това открих своя снимка на 6, с гипсиран десен крак и апарата на баща ми в ръцете. На заден план са „простите“ кошери на дядо с плетени от него качулки от трева. Не мога да изтрия усмивката от лицето си… но и ми се плаче.
Преди години
Спонтанност и креативност 