Днес бил световният ден на усмивката. Струва ми се за девети път тази година е „световен ден на усмивката“, но като нищо днешният ден е най-автентичният и по право правилният. Друг път ще се чудя какво прави един ден „световен ден на усмивката“. Но, друга е темата! В посмедно време със страшна сила работя върху разни видове тренинги и курсове. По повод днешния ден се чудя как ще се приеме един тренинг по разказване на вицове.
Вярвам – чувството за хумор си е дарба като всяка друга. Но разказването на вицове има в себе си и допълнителни компоненти, които могат да се тренират и шлифоват. Всъшност, курс по разказване на вицове би следвало да „лупне в земята“ всеки курс по презентиране.
Защото от една страна добрите разказвачи на вицове имат ведра постройка, от друга имат прекрасен усет за публика, в допълнение притежават доволни количества артистизъм и изобретателност… все полезни характеритики. Та, обмислям го, обмислям го…
Спонтанност и креативност 
това е великолепна идея. кажи когато си готова с концепцията. вече имаш един участник
Мерси! Да, ще си призная и тук 🙂 За сега първото очертаващо е публично участие ще е на псоходрама фестивала в Пловдив. Там тренинга ще се казва „Завръщане в себе си“.