Изтупано от архивите

milaДнес се залутах из дебрите на компютъра си и защото така или иначе загубих време, се изкуших да надникна в стари папки със снимки. Открих, че и детето и котето удивително много са пораснали за две години. Зачудих се колко ли това се отнася и за мен. В името на доброто си настроение бързо спрях да се чудя, но трудната тема с мечтите и плановете си остана в мен.

Благодарих, че някои от мечтите ми не са се сбъднали. И благодарих, че други са вече реалност. Уча се отново да бъда щастлив човек. Щастлив човек, тук и сега, не „преди време“ и не „след време“… тоест след време, надявам се, отново да твърдя, че съм щастлива, но не за сметка на отложеното щастие днес. Есенно, меланхолично, но от сърце, едно любимо изпълнение.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s