Изтупано от архивите

milaДнес се залутах из дебрите на компютъра си и защото така или иначе загубих време, се изкуших да надникна в стари папки със снимки. Открих, че и детето и котето удивително много са пораснали за две години. Зачудих се колко ли това се отнася и за мен. В името на доброто си настроение бързо спрях да се чудя, но трудната тема с мечтите и плановете си остана в мен.

Благодарих, че някои от мечтите ми не са се сбъднали. И благодарих, че други са вече реалност. Уча се отново да бъда щастлив човек. Щастлив човек, тук и сега, не „преди време“ и не „след време“… тоест след време, надявам се, отново да твърдя, че съм щастлива, но не за сметка на отложеното щастие днес. Есенно, меланхолично, но от сърце, едно любимо изпълнение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s