Къде е улицата?

Къде е улицата, какви са правилата на онлайн агората и други важни въпроси…

Artist: Mirco Fiume Check: klooom.com

Artist: Mirco Fiume
Check: klooom.com

На 10 юни 2013 г. Френски институт в България беше домакин на международна конференция на тема „УЛИЦАТА И Е-УЛИЦАТА“ Конференцията е част от международен  проект със заглавие „УЛИЦАТА КАТО МЯСТО НА ПОЛИТИЧЕСКО УЧАСТИЕ“. Проектът е подкрепен от Франкофонската университетска агенция. Млади изследователи от България, Румъния, Турция, Франция, Белгия и Австрия представиха свои анализи на теми свързани с интернет и гражданската активност, начините за протест и взаимното влияние на онлайн и офлайн социална активност.

На конференцията бе представена и книгата на Анна Кръстева „Е-гражданственост“, публикувана през май т.г. от френското издателство Harmattan. Книгата представлява серия от интервюта и публикации на автори от България, САЩ, Франция, Чехия. Основна тема са иновациите в гражданствеността онлайн, офлайн и преходите и влиянието между тях.

Къде и на какво играехте като малки? Къде играят децата ви? От къде пазарувахте преди 20 години? Къде и как пазарувате днес? Колко поздравителни картички изпратихте последната Коледа? Колко от тях изпратихте по стандартна поща? Колко имейла имате? Знаете ли какво е Фейсбук? Колко пъти, като отговор на въпроса си сте чули – „Питай Google!”? Колко подписки сте подписали в последно време? Колко от тях на хартия?

Животът все по-често се случва и ще се случва във виртуалното пространство. Питането дали това е добро, е вероятно излишно – случва се и няма как да бъде спряно. Информационната среда променя обществото, обществото променя информационната среда. Изследователите тепърва ще се чоплят връзките и зависимостите в системата виртуално-реално, ще правят диаграми и схеми на приликите и разликите, ще анализират и прогнозират.

 Наред с това, каналите и начините за влияние, манипулация и регулация на животът онлайн, тепърва ще придобиват все по-голямо значение. А „владеещите силата” онлайн все повече ще владеят влияние и финанси и извън виртуалното пространство. Все по-лесният и широко разпространен достъп до интернет и социалните мрежи бавно, но сигурно започва да променя и социалното пространство.

181 000 резултата за 0,42 секунди

Търсенето в Google на фразата „бурна реакция в социалните мрежи” дава около 181 000 резултата за 0,42 секунди. В последните месеци позоваването на социалните мрежи става традиция в класическите медии. Очевидно във всяка редакция има човек, в чиито служебни задължения влиза това да следи какво се случва онлайн. Авторитетни ежедневници и силни новинарски сайтове произвеждат новини и слагат гръмки заглавия въз основа на „реакцията на социалните мрежи”.

Въпросният преразказ на случващото се в мрежата не е продукт на мързел, а на стремеж да бъдат видени и проверени реакциите на хората по актуални проблеми. Спорен е въпросът колко представителна е тази извадка. Изследване от миналата година сочи, че едва 45% от домакинствата в България имат достъп до компютър и интернет, можем само да предполагаме колко от тези 45% се вълнуват, четат и коментират случващото се в политическия и обществен живот, т.е. – са информирани, активни и имат позиция.

Въпреки това, очевидно гладното за нови лидери българско общество, е склонно да следи с внимание и под лупа онлайн активните свои представители. Профилът на успешно присъстващият онлайн човек е доста привлекателен. На първо място той притежава стабилна доза непукизъм.

Непукизмът е основната му характеристика, защото е независим, има добра професия, обикновено числяща се към „свободните”, радва се на стабилни доходи, често няма нищо общо с писането и журналистиката, но пише и „цветно”, и ясно. „Мрънкащите” или язвителни онлайн творци не постигат успех. Фината ирония и яснотата на тезите също са силни аргументи в онлайн присъствието и гарантират читатели и почитатели.

„Блогър” – това звучи гордо!

Представителите на „новите медии” често са сред онлайн лидерите. Блогърите са тези странни хора, които проучват факти, формулират тези, пишат и публикуват без да им е работа. И, о, ужас – без да им се плаща за това, просто защото смятат че е важно да дадат своя принос към промяната на социалните нагласи. Липсата на „шапка”, на издание над тях ги лишава от контрол и редакторски „препоръки”.

„Свободата на изразяване” не е тема за поддържащите блог, те имат свобода по дефиниция. Свободните платформи са обетованата земя, в която можеш да посееш зрънце съмнение към системата или надежда за промяна. Разбира се, има драматични примери за контрол и натиск над интернет средата, но да се поздравим – те не са от България.

Тези дни дойде новината че Худа ал Айми, 37-годишна учителка от Кувейт, ще прекара 11 години в затвора заради постовете си в микроблог платформата „Туитър“. Ал Айми бе призната за виновна по три обвинения – обида на емира, призиви за сваляне на режима и злоупотреба с мобилен телефон. Жената не е политически активист и няма информация дали е участвала в протестите на опозицията през последните месеци.

Новини за арестувани блогъри дойдоха и от Турция. Двадесет и четирима блогъри бяха арестувани в Измир с обвинение в антиправителствена пропаганда. Други 14 са обявени за издирване. Според местните власти на компютрите на всички задържани били открити доказателства за противоправна дейност. По-рано премиерът на Реджеп Ердоган критикува  Twitter и го квалифицира като „нарушител на спокойствието“ в държавата и източник на дезинформация.

Интернет лумпени от всички страни, съединявайте се!

В България депутатът от БСП Христо Монов стана известен за една нощ, след крилатото си изказване: „Технологията роди днес интернет лумпените. Те протестират за всичко. Може би ще започнат да протестират и за това, че съществуват.”

Активните в социалните мрежи реагираха, като смениха профилните си снимки с бележки, на които пишеше „интернет лумпен” и припомниха на Монов, че е работил заДържавна сигурност с агентурния псевдоним „Гогов“.  Малко по-късно беше хакнат сайта на партията.В резултат – депутатът си припомни, че е кризисен психолог и реагира кризисно – извини се и заговори за коварната болест наречена „пристрастеност към интернет”.

Да се видим на протеста?

И за край. Не може без това. Един протест пълни софийските улици и социалните мрежи това лято. Няма как да остане неописан, защото е живото и най-актуално доказателство за връзката между улицата и е-улицата. Протестът на усмихнатите непукисти. Най-позитивният протест, който е виждала страната, откак помни протести.

Протест, на който наред с плакатите, хората пишат лозунгите си по лаптопи и таблети – да не хабят хартия. И най-интерактивният протест – протестът, който бива непрестанно отразяван онлайн – в реално време се публикуват снимки и статуси: „Ние сме тук, елате да се видим, тук са и децата, нали са пораснали, вижте какво куче си взехме, то също протестира, ама и става за звезда – какъв е хубавец!

Когато протестът се превърне в лайфтайл, социалните анализатори се объркват. Когато се превърне във весел карнавал, социалните анализатори си тръгват от него. И тръгвайки си мърмораят, че промяната в обществото трябва да се случва благодарение на премислена еволюция, не на революция.  Пък била тя и революция красиво родена и пораснала благодарение на своето време и присъщите му онлайн социалните мрежи.

Мърморят още, че загледани в красивия протест, започваме да пропускаме напиращите грозни факти, те просто не се вписват в карнавала. Че най-големият враг на протеста е влюбеният в себе си протест, а промяната се случва благодарение на упорита, дълга добре планирана и добре свършена работа.

Текстът е публикуван в сп. „Обектив“ през юли 2013

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s