Ще те наричам „мамо”

935033_541128335934246_2114893115_n

Преди няколко седмици се запознах с децата от дома за деца лишени от родителски грижи в Габрово. Поживях с тях известно време в рамките на летен лагер по изкуствата. Продължавам да преживявам тази среща. Продължавам да ги сънувам, да ги мисля, да чета по темата…

Днешното размахване на пръст е посветено на осиновяването. В последните месеци споделях за проектът, в който се включих като доброволец и научих много истории. Почти всеки има история свързана с осиновяване. Поучителни, разплакващи, добри и лоши истории.

Дадох си сметка за нещо ужасно тъжно – осиновителите осиновяват за себе си. В България осиновяването се случва, защото семейството не може да има свои деца. Хората, които осиновяват, осиновяват защото искат лек за самотата си, радост в дните си, благодарност за жестовете си на грижа, опора за старините си…

Не спирам да мисля какво и как трябва да се промени, за да се обърне страницата. Осиновяването е за детето. То е защото си преценил, че си достатъчно стабилен и добър човек и можеш да помогнеш на едно дете също да стане такова. Осиновяваш, за да дадеш – любов, шанс, по-добро бъдеще…

Обичаш и не искаш нищо насреща, щастлив си да дадеш, не да получиш… винаги, когато става дума за деца, еееех, народе!

Advertisements

3 thoughts on “Ще те наричам „мамо”

  1. Муци каза:

    Здравей мила Мила! :)))
    (отдавна спряхме да се чуваме особено по скайпа:))
    през последните две години няколко пъти се сещам за теб а днес направо надминах себе си и потърсих блога ти през :)))
    Винаги ми е приятно да те… чета :))) но не винаги се съгласявам с тезите ти!!! (Боже прости ми! :))
    Много ме натоварва темата за осиротелите деца ( насила захвърлени или по тъжни обстоятелства няма значение) , но понеже вярвам в съдбата, кармата, логичните или мистичните предпоставки (кой както му харесва така да ги нарича) се поуспокоявам… не сме вездесъщи!!! прощавай за дългите изречения, но всякаш искам да изкажа всичко което ме вълнува на един дъх!
    Осиновяването е сложен психичен акт! много сложен! незнам дали мога да ти обясня колко е сложен, а незнам и дали можеш да го разбереш ако самата не си осиновявала…
    Егоистите ( както се опитваш да изкараш повечето осиновяващи) никога – ама никога – не им минава през ум да осиновят! те обикновено казват “ ако не е моя кръв удома да не влиза!“ – това е достатъчно да се оправдаят и оневинят пред себе си! така те никога не стигат до катарзиса свързан със споделеността, радостта и грижите на старини …
    …да се върна на сложността…
    В този акт наречен осиновяване има две основни страни – осиновяващия и осиновения.
    Аксиоматично за отношенията в едно семейство (връзка) е съществуването на обич, доверие, уважение и т.н… не казвам любов, защото тази дума е много похабена от безсмислена, безотговорна и прекалена употреба (за мен тя е конгломерат от горните ясни и точни отношения:)).
    …Та… при осиновяването трябва да пламнат ония мистични пламъчета, като при влюбването от пръв поглед.
    За децата е по-лесно – те имат една мечта и неосъзнато почистват пътя към осъщестяването и, жадувайки да имат мама и татко и са съгласни да приемат всеки, който поиска да влезе в тая роля.
    По-сложно е за другата страна, борбите са много: със себе си, с демоните на човека до теб, със стереотипите в обществото, с близките и т.н…
    Ако се замислиш това е точно толкова несъзнателен акт, колкото и ако решиш сам/а да имаш дете – никога не зачеваш дете с презумпцията, че спасяваш една душа от небитието :)))
    … … ох… … това го пиша с прекъсвания и кой знае дали е консистентно :)))
    (К)акаааа… както казваше моето пипи :))) с една дума – както се казваше в една книга, която много от навалицата я е издигнала в култ а пак там пише – култове да нямаме :)))
    Сега спирам да пишкам повече по темата, че трябва да се връщам и да се препрочитам а хич не обичам да се чета особено себе си :))) (от страх да не се самозаразя с умни идеи! :)))
    хубаФ ден – година храни!
    :*)))

    • Mila каза:

      И на мен винаги ми е приятно да те чета 🙂 поздрави и прегръдки! Съвсем не е задължително да се съгласяваш с тезите ми. Истината е, че не гледам блога достатъчно добре. Много по-често просто зачеквам теми без да ги разработвам в детайл. Това, което казнаш не е в конфликт с моята теза…

  2. Муци каза:

    незнам защо не излиза текста поставен м/у тия скоби <
    = след "потърсих блога ти в" да се чете "ГУГЛЕТО"
    = а след "с една дума" да се чете: "…не съди!…"
    :)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s