Изкуството да обичаш

Мине се не мине и аз готвя изпит. Преживяването винаги си заслужава, не винаги като резултат, но винаги като път. Препрочитам Ерих Фром. И това отново се оказва преживяване. Приятно преживяване. 

Erich-Fromm-5В противовес на симбиотичния съюз зрялата обич е съюз при запазване на целостността на личността, на нейната   индивидуалност.

Обичта е активната сила  у човека. Сила, която събаря стените, отделящи го от не­говите събратя, и го обединява с тях. Обичта му дава възможност да преодолее чувството за изолираност и самота и същевременно да не накърнява личността си, да запази своята цялостност.

В обичта се наблюдава противоречивият процес, че две същества се сливат в едно и въпреки това запазват самостойността си.

Обичта е активност, а не пасивен афект. Тя е „уча­ствам“, а не „хлътвам“. По възможно най-общ начин активният характер на обичта може да се обясни като даване, а не като получаване.

Не само в любовта да дадеш означава да получиш. Учителят се учи от учениците си, актьорът получава под­тик от публиката, специалистът по психоанализа се лекува от своя пациент — при условие, че те не се от­насят един към друг като към обекти, а имат действи­телно взаимни човешки и продуктивни отношения.

Едва ли е необходимо да подчертаваме, че способ­ността да обичаш като акт на отдаване зависи от раз­витието на човешкия характер. Предполага се, че той винаги има продуктивна ориентация. При такава нагла­са лицето е преодоляло отношението на зависимост,нарцистичното си всемогъщество, желанието да експлоатира другите или да трупа богатства и е придо­било увереност в собствените си човешки сили, смелост да разчита на себе си в стремежа към постигане на своите цели. Доколкото тези качества отсъстват, то из­питва страх да се отдава, тоест да обича.

Освен отдаването активният характер на любовта предполага още няколко основни елемента, общи за всички видове обич: грижа, отговорност, уважение и познание.

Любовта е възможна само  ако две лица общуват помежду си от центъра на своето същество, а оттук — ако всеки от двамата изживява себе си от центъра на своята личност. Човешката реалност е само в това „централно изживяване“, само тук е жизнеността, са­мо тук е основата на любовта. Такава любов е не­престанно предизвикателство, не кът за отдих, а дви­жение, растеж, труд на двамата заедно.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s