Процесът е нашия най-важен продукт

Опитвам се да произведа текст обясняваш „що е то „психодрама”, опитвам се повече от 10 дни. И защото съм доникъде, се обърнах към авторитетите. Този текст е взет от блога на Адам Блатнер и е първият ми опит да превеждам. Подозирам, че не е безкрайно успешен, но е от сърце 🙂

ard01През 1950-те и 60-те години компанията General Electric (GE) използваше мотото „Напредъкът е нашият най-важен продукт.“ Хрумна ми, че разликата между импровизаторският театър и психодрамата е една от най-ценните характеристики на последната е – в психодрама процесът се извършва нарочно. Театърът полага усилия  да поддържа илюзията, че това, което се случва на сцената, е реално. В психодрама и другите видове действени техники илюзията за реалност не е най-важно, по-важно е психическото освобождаване, свързанио с процеса, в която са въвлечени хората  – деконструирането на това, което искат да променят и постигнат. Процесът разкрива структурата, която поражда илюзията. Решението става по-малко важно от процесът на вземане на решение.

Това е от ключово значение, тъй като голяма част от психодрама е опит отново да мислим какво е било решено в миналото. Много идентичности и взаимоотношения са предпоставени от  решения взети въз основа на детинско мислене, фалшиви социални нрави, илюзии и желания или откровени лъжи. Някои от лъжите не са точно лъжи, а по-скоро модели, които ние чинно приемаме. Често предразсъдаците се поддържат по този начин. Вадейки това, което е във фонов режим, затрупано, наполовина погребано на светло – го изясняваме и назоваваме, това позволява то да се прецизира, преразгледа и изгради отново.

Едно от най-големите предимства на психодрамата и действената терапия е,  че тя използва изключително лесен за употреба език. Имаме единицата мярка „роля“, за да опишем историята на мисълта и опита. За хората е най-естествено да мислят, не в абстрактни категории, а по-скоро в разказ. По-изтънчените теории са само една малка част от мисленето дори на хора, които мислят терминологично. Ежедневието е история, а ролята е единица за история.

Когато излагаме основната история, както и вербалните методи, създаваме и рамки за изграждане и проучване на тази история в светлината на настоящото съзнание – подпомогнати сме и от другите – повторното преиграване на чуждите роли дори безсъзнателно подпомага осъзнаването. Това е! Нашата реакция и презапознаването с моделите е временна, ориентировачна и неокончателна.

Но, носи и допълнителна полза – прави мисълта гъвкава. Животът престава да бъде сценарий вменен от семейството и културата, става „по-екзистенциален” в съвременният смисъл на думата – по-променлив. (Всичко това, разбира се, са феномени, които се дължат отчасти и на културата, в която социалната мобилност е значително увеличена.) Идеята е, че можем да използваме средствата на езика, за да улесним творенето на собствения си живот, и с повече размах – да участваме активно в еволюционния процес.

Адам Блатнер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s