Суета и празен шум

Днес открих, че дъщеря ми има гъдел по дланите, и зад ушите, и не само там… голям смях, провикване, гърчене, търпеливи съседи. Щастлива аз. Преди девет години по същото време преживях кошмара мисля, че я губя. Беше като в латино сапунка. Баща ми почина. Почина ненадейно от инфаркт. Почина в Хасково, ние живеем в София. Нереално нощно пътуване. Връщам се у дома, а той не иска да ми проговори, просто си лежи там.

Детето беше болно  по това време – това им е работата на две годишните.  Когато лекарката разбира за ситуацията в семейството казва: „Ще ви вкарам в болница, вие не сте в състояние да се грижите за това дете!“ Вкарва ни. От погребението на баща си влизам в болница с детето си. То изгаря в температура. Аз на 25-6 години… по-млада и изгубена, отколкото съм била на 15-16, открила, че родителят е смъртен, не допуснала до тогава, че това му се полага…

Светът не е същият, а детето ми е в пламъци. Баща и трябва да се върне на работа, работодателите слабо се вълнуват от семейни драми. Ние оставаме в болница. Персоналът не помага. Боря се сама с температура над 40 градуса, увивам я в мокри чаршафи, не спя дни наред… медиците блъскат антибиотик. Връзват я за леглото, защото отказва да държи системата с абокада в ръчичката си.Тя пищи.

Аз нямам сили да плача, просто сълзите ми капят. Примолвам се да не я връзват, аз ще я гушкам „Не можеш да я гушкаш часове наред!“ Грешат – мога! Гушкам я. Боли я, но ми вярва и кротува. Тя е без сили, аз с още по-малко. След 4-5 дни температурата е овладяна, изписват ни. След 8 часа тя отново е с температура над 40… влизаме в болница…

Персоналът не помага. Боря се сама с температура над 40 градуса, увивам я в мокри чаршафи, не спя дни наред… медиците блъскат антибиотик. Тя е без сили, аз с още по-малко. След 4-5 дни температурата е овладяна, изписват ни. След 8 часа тя отново е с температура над 40… плача по телефона на баща и. След няколко часа пристига с приятел и пътуваме за София. На другия ден откриват проблема, следва парацентеза, детето прави още един температурен пик и започва да се възстановява.

Днес моя приятелка ми върна това кошмарно усещане, беше го преживяла заради своето детенце… а то е и мое детенце, наистина много го обичам това детенце… Какво си мисля, какво си мисля… мисля си, че твърде много суета и празен шум има на този свят. Всъщност, стига само децата, които обичаме да са добре… и толкова!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s