Още съм на тема „Психодрама фестивал”. Гмурнах се в ежедневието и традиционно започвам да се задъхвам в него, но не се оплаквам – така го искам и така ми харесва. Наред с рутинните задачи се опитвам да произвеждам текстове и да открия „тангото” в себе си. За мен тангото и тангото в психодраматичен контекст беше голямото откритие от това издание на фестивала. Благодаря на Светлозар Димитров за тази среща с танца!
Освен в чисто личен аспект, бях изумена професионално. Трудно ми е да обясня набързо, а за „набавно” нямам време. Но, да кажем така – четирите дименсии по които психодраматистите измерват справянето си „на сцена” са: близост – дистанция; доверие – съпротиви; темпо – енергия; директивност – следване. В тангото те личат като на длан. И толкова! За днес 🙂
Клипчетата надолу не са в психодраматичен контекст. Те са култови сцени от любими филми. Но, си заслужават! О, колко си заслужават!
Спонтанност и креативност 
Ох, Милаааа…Ако знаеш само колко харесвам този танц…:)) И аз преди време посветих пост на него със същите тези горещи клипчета:) Много ми събуди любопитството с тази си публикация за психодрамата и четирите дименсии. Ще чакам с нетърпение да разкажеш повече! Аз и чисто професионално се интересувам, тъй че като намериш време, може да ми пишеш във ФБ повече:)
Магнетичен е танцът 🙂 Да, сложила съм си за задачка да пиша повече. Психодрамата има нужда от по-добър пиар 🙂 Поздрави!