Терапевтичен смях

Сутринта прочетох прозрението на Любен Дилов, че: „Истинският параноик е длъжен поне веднъж дневно да се замисля: достатъчно силна ли е параноята ми?” и се сетих, че имам нова колекция неразказани вицове. Не обичам така. Затова – ето!

59896_197170713754549_1665586742_n

При психолога.

–         Искаш ли да ти разкажа един виц?

–         Да.

–         Защо?

Психиатрите  предупреждават! Ако не знаете как да сваляте напрежението, не го слагайте!

При психиатъра.

–         Не мога да поставя точна диагноза, но предполагам, че за всичко е виновен алкохолът.

–         Добре, ще дойда, когато изтрезнеете!

– Отне ми пет години да излекувам един пациент от манията му за преследване, за съжаление когато приключих го застреляха пред съдебната палата.

Психотикът знае, че 2+2 е 5  и се чувства прекрасно. Невротикът от своя страна, знае че 2+2 е 4, но това е просто непоносимо за него.

При терапевта.

– Нямам приятели. Никой не ме обича. Надявам се ти дебело очилато старче да ми помогнеш да променя това…

*за съжаление не знам чия е снимката, мотаеше се без автор във Фейсбук.

Advertisements

3 thoughts on “Терапевтичен смях

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s