Терапевтичен смях

Сутринта прочетох прозрението на Любен Дилов, че: „Истинският параноик е длъжен поне веднъж дневно да се замисля: достатъчно силна ли е параноята ми?” и се сетих, че имам нова колекция неразказани вицове. Не обичам така. Затова – ето!

59896_197170713754549_1665586742_n

При психолога.

–         Искаш ли да ти разкажа един виц?

–         Да.

–         Защо?

Психиатрите  предупреждават! Ако не знаете как да сваляте напрежението, не го слагайте!

При психиатъра.

–         Не мога да поставя точна диагноза, но предполагам, че за всичко е виновен алкохолът.

–         Добре, ще дойда, когато изтрезнеете!

– Отне ми пет години да излекувам един пациент от манията му за преследване, за съжаление когато приключих го застреляха пред съдебната палата.

Психотикът знае, че 2+2 е 5  и се чувства прекрасно. Невротикът от своя страна, знае че 2+2 е 4, но това е просто непоносимо за него.

При терапевта.

– Нямам приятели. Никой не ме обича. Надявам се ти дебело очилато старче да ми помогнеш да променя това…

*за съжаление не знам чия е снимката, мотаеше се без автор във Фейсбук.

3 Comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s