Когато преди време се обясних в любов на Кросби, Стил и Наш, Дени ми издърпа ушите със забележката, че съм игнорилала Нийл Йънг. Пък, аз – не, просто винаги съм го възприемала сам за него си. Неекипен играч – циничен, секси, непукист… звезда от старата школа.
Наскоро гледах негово интервю, в което обяснява, че след половин век решил да спре алкохола и наркотиците – просто за да види как е. Не знам дали продължава да ги е спрял, дано не стане зян човекът заради този неразумен експеримент.
Още четох, че бил родоначалник на грънджа и се стреснах, защото, то и на грънджа му мина времето. И нищо не остана. Остана музиката, всъщност… старата, че е по-добра 🙂
Спонтанност и креативност 