– Господине, имам лоша новина за вас, за съжаление сте болен от бяс – пациентът грабва лист от бюрото, вади химикал и трескаво започва да пише – о, не, не пишете завещанието си, мога да ви излекувам – бодро казва лекарят.
– Не пиша завещанието си, правя списък на хората, които искам да ухапя преди да ме излекувате! – заявява човекът.
Днес си мислех, че от всички планирани до сега апокалипсиси, този планиран от маите е с най-добър пиар. И най-много фенове. Освен това драматично приближава. Освен това е на много лошо място в календара. Слънцето отдавна ще е в зимен отпуск, това ще провокира доста депресии, а и в добавка традиционните празничните депресии ще са в разгара си.
И характерните за това време въпроси от сорта: „Какво постигнах в скапания си живот?!“; „Какъв е смисълът на всичко?!; „На какво ли мога да се надявам?!“ ще имат доста негативни отговори. Освен това медиите обичат темата и ще пълнят време и пространство на воля, защото пък, това ще пълни рейтингите им.
Та тъй, та тъй… Позитивният прочит на така ясно планирания край на света сигурно предполага изясняване овреме на важните въпроси – „Кой съм, от къде идвам и накъде отивам… “ И всички производни и произтичащи – „Какво ме радва, колко истинско и удовлетворяващо е то… и, ако не е истински истинско и удовлетворяващо, дали да не преоценя стила си на живот… докато още мога…“
Сигурно, но не сигурно 🙂 Граничните ситуации, ситуациите (реални или внушени) заплашващи живота, биха могли да провокират позитивни търсения – самопознание, стремеж към по-дълбоко общуване, по-многопластово свързване с хората… Могат, но могат да провокират и серия от алкохолни делириуми… Ще видим. Като нищо краят на света ще се окаже въпрос на личен избор.
Спонтанност и креативност 
Ама то наскоро в пространството се разпространи новината, че понеж, защото, краят на света е планиран за петък и ще бъде неработен, ще се отработва на 4.01.2013 г.