За да не забравя

Готвя се да приключа най-щастливото лято от години и години насам. Много море, много деца и много смях имаше около мен в последните няколко месеца. И много, много добри хора.  Понякога е страшничко. Една сянка дебне в ъгъла и ако нещо се разсея, ме стисва за гърлото и съска в ухото ми. И казва, че все нещо лошо ще се случи. Въпрос на време е.

Но пък, съм чувала, че след щастливо лято, обикновено започва щастлива есен. Всъщност, не съм го чувала, старая се да го вярвам. Освен това, семействата не са биологични (това вече съм го чувала). Но получавам нови доказателства всеки ден.  Освен това, сестра ми, която срещнах на 18, има рожден ден утре. Освен това, няма смисъл да казвам колко я обичам. И животът е хубав!

Освен това, тази година варненските лебеди не бяха отлетели. По някаква вълшебна причина два от тях оставиха Дени да ги погали.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s