За да не забравя

Готвя се да приключа най-щастливото лято от години и години насам. Много море, много деца и много смях имаше около мен в последните няколко месеца. И много, много добри хора.  Понякога е страшничко. Една сянка дебне в ъгъла и ако нещо се разсея, ме стисва за гърлото и съска в ухото ми. И казва, че все нещо лошо ще се случи. Въпрос на време е.

Но пък, съм чувала, че след щастливо лято, обикновено започва щастлива есен. Всъщност, не съм го чувала, старая се да го вярвам. Освен това, семействата не са биологични (това вече съм го чувала). Но получавам нови доказателства всеки ден.  Освен това, сестра ми, която срещнах на 18, има рожден ден утре. Освен това, няма смисъл да казвам колко я обичам. И животът е хубав!

Освен това, тази година варненските лебеди не бяха отлетели. По някаква вълшебна причина два от тях оставиха Дени да ги погали.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s